— Може би просто иска лично да провери обстановката.
— Това може да го направи от орбита по-добре, отколкото ние оттук — възрази Клнн-вавги. — При това е флотски командир. Да си чувал някога флотски командир доброволно да слиза на повърхността на планета?
— Винаги има първи път — сви рамене Трр-мезаз.
— Щом ти се иска, вярвай — промърмори Клнн-вавги. — Аз ти казвам — той носи зумер и ни очакват неприятности.
Совалката спря пред тях, люкът й се отвори и надолу се спусна рампа. Дклл-кумвит заслиза още преди рампата да е докоснала земята.
— Приемете поздравите ми — обърна се към него Трр-мезаз. — Аз съм командир Трр-мезаз — Кеера’рр. Това е втори командир Клнн-вавги — Дхаа’рр.
— Командир Трр-мезаз, втори командир Клнн-вавги — отвърна на поздрава им Дклл-кумвит. — Аз съм върховен флотски командир Дклл-кумвит — Гуу’рр.
— За нас е чест. — По знак на Трр-мезаз трима воини с кавра пристъпиха напред.
Ритуалът беше бърз и формален, още повече че се намираха в центъра на военна зона.
— Трябва да обсъдим някои въпроси, командире — каза Дклл-кумвит. — Можем ли някъде да поговорим насаме?
— Разбира се, върховен командир. — Трр-мезаз се стараеше гласът му да изглежда лишен от емоции. Разговор насаме… а чантата на колана на Дклл-кумвит беше точно толкова голяма, че да побере зумер. Добре де, Клнн-вавги така го нарече. — Насам, моля.
Един стоудар по-късно тримата се намираха в кабинета на Трр-мезаз, а вратата бе плътно затворена.
— Това, което ще чуете, е строго секретно — високо каза Дклл-кумвит и извади предполагаемия зумер от чантата си. — Единствено за ушите на командира и неговия заместник.
Той постави зумера на бюрото и го включи. Натрапчив пулсиращ звук изпълни стаята.
— Тази настройка добра ли е, командир? — обърна се той към Трр-мезаз.
— Напълно — не съвсем искрено каза Трр-мезаз. Зумерите бяха много ефективни за заглушаването на обичаен разговор поради намалените слухови възможности на старейшините и затова — много подходящи в случаи, когато подслушването от страна на старейшини беше нежелателно. Старейшините, които ужасно мразеха да остават в неведение, бяха правили пет опита да убедят Върховния съвет да обяви тези устройства за незаконни. Не бяха успели, но се заканваха, че ще има нови опити.
За Трр-мезаз всичко това бе много шум за нищо. Независимо от преимуществата си, зумерите надали щяха да станат широко разпространени по простата причина, че дразнеха мозъка. Някои зхиррзхианци бяха толкова чувствителни, че заболяваха физически. За останалите устройството не представляваше чак такава заплаха, но мнозина страдаха от главоболие един-два тентарка след използването му.
Трр-мезаз се намираше някъде по средата между двете крайности и беше сигурен, че Дклл-кумвит много добре знае това. Във всеки случай, използването на зумера бе не особено приятен начин да се подчертае важността на срещата.
— Предполагам, че и двамата недоумявате защо съм тук — започна Дклл-кумвит, като се облегна в креслото си. — За да бъда честен, ще призная, че и аз самият не съм сигурен какво точно става. Но до мен достигат някои обезпокоителни слухове. И тъй като вие сте на огневата линия, искам да ви предупредя колкото се може по-рано.
Трр-мезаз погледна Клнн-вавги. Нещо за хората-завоеватели?
— Какви слухове, върховен командир?
— Политически естествено. — Дклл-кумвит не направи никакъв опит да скрие отвращението си. — Дори в разгара на военните действия не можеш да се отървеш от политиката. — Той погледна изпитателно Трр-мезаз. — Особено от политика, отнасяща се до старейшини. И точно сега на вас, командир, са ви вдигнали мерника.
— Прр’т-зевисти — намръщи се Трр-мезаз.
— Именно. Мнозина от старейшините са на мнение, че вие сте отговорен за смъртта му.
— Всъщност няма никакво доказателство за смъртта му, върховен командир — намеси се Клнн-вавги. — Като се има предвид целият онзи метал, който използват хората-завоеватели, нищо чудно просто да са го заловили.
— Малко вероятно — каза Дклл-кумвит. — Но предполагам, че не е невъзможно. Както и да е, на този етап почти няма значение какво е станало с него. Факт е, че Прр’т-зевисти е изчезнал. А политическата реалност е, че от вас, командир Трр-мезаз, ще се иска обяснение.
Клнн-вавги изсумтя.
— С ваше позволение, върховен командир, бих желал да заявя, че това е не само нелепо, но и нечестно. Тук е военна зона, а не място за разходки. Случват се маса неща, които никой не може да предвиди или контролира.
— Напълно съм съгласен, втори командир — каза Дклл-кумвит. — За съжаление, не аз съм този, когото трябва да убеждавате. И ако ми позволите малко спекулация, бих предположил, че вашето присъствие тук в качеството ви на втори командир е част от причината старейшините от Дхаа’рр да надигнат такъв вой. Подозирам, че смятат изчезването на Прр’т-зевисти за удобен повод да бъдете определен за командир на сухопътните сили на Доркас.