— Дадоха ли някакво обяснение?
— Казаха, че точно в момента нямат нищо в наличност.
— А ветераните? — попита Клнн-вавги. — Започнала ли е мобилизация?
— Питах и за това. Все още чакам отговор — отговори Дклл-кумвит. После за миг се поколеба. — Чух обаче — това да си остане само между нас, — че върховното командване е изпратило военни сили срещу още два човешки свята. И че се канят да атакуват нови три през следващите няколко завъртания.
Трр-мезаз го зяпна. Още пет фронта, при това още преди да са умиротворени първите три свята?
— Извинете ме, върховен командир, но това ми се струва… преждевременно.
— Думата, която използвах аз, е лудост — мрачно каза Дклл-кумвит. — Не знам какво, в името на осемнадесетте свята, си мислят там горе. Мога само да предполагам, че имат основателна причина.
Трр-мезаз погледна Клнн-вавги. Припомни си краткия разговор след последната атака на хората-завоеватели. Разговорът, в който предположиха, че във върховното командване са научили нещо за хората-завоеватели и това ги е уплашило.
— Може би са променили вижданията си относно степента на заплахите — промърмори той.
— Може би — съгласи се Дклл-кумвит, взе зумера и го изключи. — Надявам се да не са станали прекалено самоуверени — добави той във внезапно настъпилата тишина. — Това не е като завладяването на четирите планети на исинторксите все пак.
Трр-мезаз отново погледна Клнн-вавги.
— Не — каза той. — Не мисля, че проблемът е в прекалената самоувереност.
Настъпи нощта и селището потъна в мрак. Трр-мезаз гледаше през прозореца и разтриваше слепоочията си. Главата го болеше. Резултат от зумера на Дклл-кумвит. И от думите му.
Вратата зад него се открехна.
— Командире? — обади се Клнн-вавги.
— Влизай, втори — каза Трр-мезаз и махна с ръка. — Просто стоя тук в тъмното.
— Виждам. — Клнн-вавги влезе и вратата след него се затвори. — Имаш ли някаква причина за това?
— Главоболие. Опит за мислене. Вроден страх от светлината. Сам си избирай. Някакви новини от нашите безстрашни наблюдатели?
— Ами, главната новина е, че под повърхността има руди — язвително каза Клнн-вавги. — При това много, ако мога да съдя по оплакванията. Старейшините хич не са преизпълнени с радост от тази задача.
— Това е война! — рязко каза Трр-мезаз. Повдигаше му се от старейшините и техните претенции. — В случай че са забравили, трябва да им напомня, че войната не предполага радости и забавления. Само още едно хленчене — за каквото и да е — и ще ги пратя всички по родовите им храмове. Нека си седят там и си гледат облаците цяла вечност, ако искат. Разбра ли ме?
— Тъй вярно. — Тонът на Клнн-вавги стана официален. — Ще направя необходимото.
Известно време в стаята цареше тишина. Трр-мезаз отново притисна слепоочията си. Гневът му се смени с умора.
— Добре тогава — каза той, вече по-спокойно. — Нещо друго освен оплакванията?
— Засега не — отговори Клнн-вавги. — Но те са проверили едва десет процента от района. Ще им отнеме повече време, отколкото на повърхността.
— Зная. — Трр-мезаз отново се обърна към прозореца. Чудеше се какво ли прави командирът на хората-завоеватели, намиращ се под закрилата на своите ракети и воини копърхед? Дали и той се взираше в тъмнината, чудейки се какво прави врагът? Или се бе надвесил с воините си над картите и самоуверено планираше следващата експедиция към тайнствената цел на север?
Една от страните винаги държеше инициативата в свои ръце. Поне Трр-мезаз си мислеше така. Коя обаче беше тази страна тук?
— Командире? — обади се Клнн-вавги.
Трр-мезаз стисна главата си за последен път и отпусна ръце.
— Стига толкова, Клнн-вавги — каза той, включи четеца и извика една от картите, съставени от корабите на орбита. — Стоим тук в пълно бездействие вече единадесет завъртания и оставяме хората-завоеватели да правят всички първи ходове. Време е ние да поемем инициативата.
— Смяташ да искаш още бомбардировачи ли?
— Имам наум нещо с повече изгледи за успех — каза Трр-мезаз. — Какво знаем за подстъпите до базата на хората-завоеватели?
— Няма лесни пътища дотам — каза Клнн-вавги, заобиколи бюрото и също се загледа в четеца. — За нападение тук ли говорим?
— Не непременно. Първо трябва да научим повече подробности за самото място.
— Не виждам как може да стане това — поклати език Клнн-вавги. — Никога няма да можем да приближим някой изтребител толкова близко. Не и при онези копърхед, дебнещи като хищни птици.
— А ако отидем по земя?
— Положението не е много по-различно. — Клнн-вавги се наведе още повече към екрана. — Има само няколко възможни пътя — виждаш означенията. Хората-завоеватели имат защитни установки на всички.