— Вярно. — Трр-мезаз също разглеждаше картата. — Но тези постове вероятно са устроени така, че да не допускат приближаване до самата база. Няма защо да отиваме чак толкова далеч.
Клнн-вавги се намръщи.
— Не смяташ да използваме старейшини, нали?
— Защо не? Стават идеално за подобна разузнавателна работа.
— Доколкото си спомням, това беше една от причините да оставим хората-завоеватели да се оттеглят с резена на Прр’т-зевисти — възрази му Клнн-вавги. — Надали ще се радваш на голям брой доброволци.
— Тук аз давам заповеди и нямам нужда от доброволци — напомни му Трр-мезаз. — Освен това главният проблем в случая с Прр’т-зевисти беше, че допуснахме хората-завоеватели да извършат операцията. Този път ще действаме ние.
Клнн-вавги замислено потърка устни, после бавно каза:
— Не зная, Трр-мезаз. Теренът е прекалено сложен. И ако не поискаме от Дклл-кумвит някой от старейшините му, които имат десетхилядоразкрачов обсег, ще трябва да монтираме пирамидата на разстояние до пет, за да има някаква полза от нея. Това означава прекалено близо до някоя от защитните установки. А и не ми се вярва една хубава блестяща пирамида да остане незабелязана.
Трр-мезаз се намръщи. Клнн-вавги бе прав, разбира се. А при сегашната политическа обстановка Дклл-кумвит надали щеше да го подкрепи. Особено в начинание, засягащо старейшини.
— Няма друг начин — каза той. — Трябва ни резен с голям обхват на действие. Ако не можем да го получим от Дклл-кумвит… — Внезапно го осени идея. — А защо трябва да слагаме там цяла пирамида? — бавно попита той. — Говорим за един, най-много два резена. Защо просто не ги сложим в някакъв малък защитен контейнер и не го занесем там?
Зениците за дневно виждане на Клнн-вавги се свиха от изненада.
— Не говориш сериозно! Да не би да искаш да кажеш просто да хвърлим резен от фссс-орган в някаква кутия, сякаш е парче месо? Стига, Трр-мезаз! Ако си мислиш, че имаш проблеми със старейшините сега, тогава просто им предложи нещо подобно. Ще нададат такъв вой срещу теб, че ще се чудиш откъде ти е дошло.
— Добре, забрави го — изръмжа Трр-мезаз. Традициите бяха нещо хубаво, но сляпото им следване понякога можеше да бъде нетърпимо. — Тогава се връщаме на варианта да намерим резен с голям обхват. Чудя се дали върховното командване не може да ни осигури такова нещо.
— Защо пък не? — изсумтя Клнн-вавги. — Виж само колко са спестили откъм воини и оборудване само от нас.
— Точно така. Ще играем върху чувството им за вина. Ще подам искане. Най-много да ни откажат.
— И по всяка вероятност така ще стане. — Клнн-вавги се намръщи към четеца. — Преди да пратиш искането, не е зле да поговориш с брат си. Може ида има някаква идея какво кроят хората-завоеватели.
— Съмнявам се — каза Трр-мезаз. — Доколкото знам, неговата група не се е сдобила с точна информация за Доркас.
— Но той знае доста за самите хора. Във всеки случай, нищо не ти пречи да го попиташ.
— Така е — с нежелание призна Трр-мезаз. След разговора с Дклл-кумвит този следобед — след собственото си избухване отпреди няколко стоудара — не изгаряше от желание да довери един личен разговор на възможно враждебно настроени старейшини. Но нямаше начин да го избегне. — Свързочник?
След кратко забавяне се появи един старейшина.
— Да, командире?
— Връзка с Върховния съвет. Искам да говоря с дежурния.
Старейшината кимна и изчезна. Клнн-вавги тъкмо бе заобиколил бюрото и сядаше в креслото си, когато той се появи отново.
— „Аз съм дежурният във Върховния съвет — каза той. — Слушам ви, командир Трр-мезаз.“
— Искам да откриете местоположението на брат ми, изследовател Трр-гилаг. В момента работи в изследователска група под надзор на Върховния съвет.
Старейшината кимна и изчезна.
И не се върна.
— Интересно — след известно време промърмори Клнн-вавги. — Мислиш ли, че са изгубили местоположението му?
— Нищо чудно — каза Трр-мезаз. — Трр-гилаг има склонност да се запилява нанякъде, без да казва къде отива. Направо подлудяваше майка ми.
Старейшината се върна.
— „В момента не разполагам с данни за местоположението на Трр-гилаг — Кеера’рр. Ще продължа опитите и ще ви уведомя, когато установя връзка с него.“
— Разбирам. Благодаря ви. Всичко добро.
Старейшината изчезна и веднага пак се върна.
— Линията е освободена, командире. Има ли нещо друго?
— Да. Отвори линия към баща ми Трр’т-рокик — Кеера’рр. Намира се в родовия храм недалеч от Скалистата долина.