— Слушам — каза старейшината и изчезна.
— Предполагаш, че е изолиран? — попита Клнн-вавги. — Нещо във връзка с мисията при мрачанците?
— Напълно възможно — съгласи се Трр-мезаз. — Нека да опитаме и това, преди да се откажем.
Старейшината се появи отново.
— „Радвам се да те чуя, синко. Как си?“
— Добре съм, татко — каза Трр-мезаз. — Трябва да говоря с Трр-гилаг, но не мога да го открия. Имаш ли представа къде може да се намира?
Старейшината изчезна и се завърна.
— „Дойде да ме види вчера тук, в храма. После отиде при майка си, а след това трябва да е заминал за Грий да види Клнн-даван-а.“
— Пътува към Грий? — Трр-мезаз се намръщи. — Мислех си, че Върховният съвет ще държи да не се отдалечава от столицата.
— „Така ли? Не спомена нищо по този въпрос. Нещо във връзка с работата му?“
— Повече или по-малко — уклончиво каза Трр-мезаз. Полуофициални подробности относно мрачанската мисия циркулираха по секретните военни линии вече цяло завъртане, но това не означаваше, че е настъпило време да се разгласят пред всички. По всяка вероятност все още не бяха. — Случайно да знаеш кой полет е взел?
— „Не, но мога да разбера. Това да не е някакъв карнавал?“
Трр-мезаз леко се усмихна. „Карнавал“ беше тайната семейна думичка за нещо важно. Бяха я избрали, защото двамата с Трр-гилаг се отнасяха много сериозно към празника.
— Да, може да се окаже карнавал — сериозно каза той. — И за двама ни.
— „Разбирам, синко. Задръж връзката, ще видя какво мога да направя.“
— Да, ако обичаш.
Старейшината изчезна.
— Карнавал? — Клнн-вавги погледна любопитно Трр-мезаз. — Интересен речник имате вие от Кеера’рр.
— Това е семеен жаргон — каза Трр-мезаз. — И не ме разпитвай повече. Обзалагам се, че и вие сте използвали глупашки жаргон като малки.
— Моля, моля, командире — с престорено възмущение — каза Клнн-вавги. — Нямаше нищо глупашко. Думичките си бяха съвсем хубави…
Старейшината отново се появи.
— „Съжалявам за закъснението, синко. Намира се на борда на военен транспортен кораб «Попечителство», напуснал Оакканв преди три тентарка.“
— Благодаря, татко. Много съм ти задължен.
— „Винаги съм готов да ти помогна, Трр-мезаз. Пази се. Ще се чуем пак. Всичко добро.“
— Всичко добро. — Трр-мезаз кимна на старейшината. — Освободи линията и открий нова с „Попечителство“.
— Слушам.
— Не вярвам, че Върховният съвет ще бъде очарован от това пътуване към Грий — отбеляза Клнн-вавги.
— Сигурно. Освен ако вече не са го отстранили от мрачанската мисия.
— Нищо чудно — съгласи се Клнн-вавги. — Като се има предвид линията, май не трябваше да искаш връзка.
— Не го бях планирал така.
Старейшината се появи.
— „Здравей, Трр-мезаз. Каква изненада.“
— Знам, че много си падащ по изненадите — сухо каза Трр-мезаз и погледна със закъснение часовника си. — Извинявай — сигурно спеше.
— „Да, но не се безпокой за това — последва отговорът. — Ще поспя следващия цикъл. Какво има?“
— Само един бърз въпрос. Нашите хора-завоеватели се опитаха да навлязат в района северно от лагера ни. Там няма нищо, което да привлече вниманието им, нито пък мястото е важно от тактическа гледна точка. Чудя се дали нямаш някаква идея какво биха могли да търсят там.
Старейшината кимна и изчезна. Отново последва дълга пауза.
— Да не би да е заспал отново? — обади се Клнн-вавги.
— Не зная. — Трр-мезаз се мръщеше към тъмнината навън. Или Трр-гилаг наистина беше заспал, или обмисляше въпроса много сериозно.
Или пък знаеше отговора и се опитваше да го подаде възможно най-внимателно…
Старейшината се върна.
— „Не мога да ти кажа какво биха могли да търсят. Но съм сигурен, че ще искаш да бъдеш в течение на всичко. Надали ще ти хареса хората да спретнат някакъв карнавал от всичко това.“
Трр-мезаз сви зениците си за дневно виждане. Карнавал?
— Разбирам, Трр-гилаг. Ще внимаваме. Ти също.
— „Ще внимавам. Всичко добро, братко.“
— Всичко добро. — Трр-мезаз кимна на старейшината. — Можеш да освободиш линията. Това е всичко.
— Слушам — каза старейшината и изчезна.
— Е, доста интересно. — Клнн-вавги се изправи и се запъти към вратата. — Не съм сигурен доколко е информативно, но е интересно. Ако това е всичко, май по-добре да се прибирам.
— Хубаво. Само искам преди това да ти се извиня за неотдавнашното си избухване. Това бездействие не ми се отразява добре.
— Не се притеснявай, командире — криво се усмихна Клнн-вавги. — Ще се видим утре.
И си отиде. Трр-мезаз въздъхна уморено, намести се по-удобно в креслото си и затвори очи. Карнавал. Не бе случайност. Думата не можеше да се използва просто ей така.