Което означаваше, че подозренията му са основателни. Имаше нещо, свързано с хората-завоеватели, което върховното командване не споменаваше на никого.
А Трр-гилаг знаеше какво е това нещо. „Не мога да ти кажа какво биха могли да търсят“ — беше казал той. На пръв поглед в думите нямаше нищо скрито, но Трр-мезаз познаваше много добре брат си. Трр-гилаг знаеше каква е тайната, но му беше забранено да говори за нея.
И част от тази тайна — независимо каква бе тя — се намираше тук, на Доркас.
Това подсили увереността му, че зхиррзхианците трябва да знаят какво става в планината. Което означаваше, че там трябва да отиде воин или старейшина.
А може би вече имаха един старейшина там…
Трр-мезаз неспокойно мяташе език и се опитваше да обмисли ситуацията. Сама по себе си идеята беше прекалено дръзка, но определено можеше да бъде осъществена, ако не бъдеха въвлечени и други. Шансовете за успех обаче бяха изключително ниски.
Но ако планът успееше, това щеше да компенсира всички неприятности, които щеше да си навлече. При това с лихвите.
— Свързочник?
Старейшината се появи.
— Мислех, че сте приключили, командире — каза той малко раздразнено.
— Да не би да искаш да бъдеш някъде другаде? — сряза го Трр-мезаз. — Искам линия с архива на родовия храм на Прр на Дхаранв.
— Родовият храм на Прр ли? — примигна старейшината.
— Именно — каза Трр-мезаз. — Действай. Става късно и искам да спя.
— Слушам — каза старейшината. Беше слисан.
Трр-мезаз се загледа отново в картата. Добре. Трябваше им място извън обсега на защитните установки…
Старейшината се върна.
— „Аз съм четвъртият помощник-архивар на родовия храм на Прр. Слушам ви, Трр-мезаз — Кеера’рр.“
— Искам данни за фссс-органа на Прр’т-зевисти — Дхаа’рр. Къде се намира той?
Старейшината изчезна и се върна един стоудар по-късно.
— „Фссс-органът, от който се интересувате, се намира недокоснат на полагащото му се място в нишата. Как иначе би могло да бъде?“
— Чудесно — каза Трр-мезаз. — В такъв случай официално настоявам от него да се отдели втори резен колкото се може по-скоро. Резенът трябва да бъде изпратен на мен, в сухопътната военна база на човешкия свят Доркас.
Старейшината беше изумен.
— Командире?
— Просто предай съобщението.
Старейшината преглътна.
— Слушам.
Трр-мезаз се отпусна в креслото. Този път май щеше да му се наложи да почака по-дълго.
Оказа се прав. Минаха близо четири стоудара преди старейшината да се появи отново.
— „Това е нечувано искане, командир Трр-мезаз. Дори може да се нарече незаконно. Най-малко — нарушение на зхиррзхианската традиция.“
— Независимо от това аз го правя — настоя Трр-мезаз. — Сигурен съм, че това само би било от полза на Прр’т-зевисти, както и принос във войната ни срещу хората-завоеватели.
— Но Прр’т-зевисти е мъртъв — намръщи се старейшината.
— Родът Прр не изглежда убеден в това — възрази Трр-мезаз. — В противен случай не биха оставили непокътнат неговия фссс-орган. Предай съобщението. Да видим какво ще отговорят.
— Слушам — въздъхна старейшината и изчезна.
И този път забавянето беше почти толкова дълго, колкото предишното.
— „Не мога да гарантирам изпълнението на подобно искане, командире. Това извън моята компетенция.“
— Тогава ви съветвам да се свържете по възможно най-бързия начин с лидерите на вашия клан — остро настоя Трр-мезаз. — Ако Прр’т-зевисти е все още жив, това може да се окаже най-добрият му шанс за оцеляване. А може би — и единственият.
— „Ще направя каквото поискахте“ — последва неохотният отговор.
— Благодаря ви за усилията. Очаквам бърз отговор.
— „Ще направя каквото мога.“ — Старейшината замълча. — Командире, ако извините намесата ми, това няма да ви спечели приятели сред Дхаа’рр.
— Зная. Предполагам, че вече имам всички приятели от Дхаа’рр, на които бих могъл да се надявам. Ако архиварят няма какво повече да ми каже, можеш да освободиш линията. Вече наистина нямам поръчки за тази нощ.
— Слушам — каза старейшината и изчезна. По тона му личеше, че е разочарован от своя командир.
Трр-мезаз изключи възпроизвеждащото устройство и раздвижи скованите си рамене. Нека старейшината да остане разочарован от него. И целият експедиционен корпус заедно с него. Спечелването на войната беше най-важното. Нищо друго нямаше значение.
Стана от креслото си и се отправи към вратата. Дхаа’рр и родът Прр трябва да направят следващия ход. Можеше само да се надява, че те приемат войната толкова сериозно, колкото той самият.
(обратно)