Измина цял стоудар, но в края на краищата мрачанците сякаш решиха, че са удовлетворили изискванията на ритуала, каквито и да са те. Трр-мезаз подаде своя плод на воините и двамата другопланетяни направиха същото.
— Добре — започна Трр-мезаз, като изтръскваше на земята капките сок от ръцете си — нека да поговорим. Вие предлагате на зхиррзхианците своята помощ. Кажете ми защо мислите, че имаме нужда от нея.
Говорителят на рамото му предаде превода. Трр-мезаз внимателно наблюдаваше двамата другопланетяни и забеляза как козината им внезапно настръхна. Реакция на въпроса? Лахетилас заговори отново…
— Зхиррзхианците със сигурност не могат да се изправят сами срещу хората — последва преводът. — Не и срещу оръжието КИОРО.
Трр-мезаз се намръщи. КИОРО? Никъде в докладите не се споменаваше оръжие, наречено КИОРО.
— Зхиррзхианците също имат мощни оръжия — започна той, като се чудеше дали да ги пита за това КИОРО, или да се престори, че знае всичко за него. — Може би трябва…
— Командир Трр-мезаз! — Точно над мрачанците се беше появил един старейшина. — Незабавно спрете тази тема.
По реакцията на мрачанците стана очевидно, че са чули думите. За щастие, докато двамата успяха да се обърнат и да погледнат нагоре, старейшината беше изчезнал.
— Но това не е място за подобен разговор — импровизира Трр-мезаз, като направи знак на воините, благодарен, че микрофоните не са в състояние да улавят думите на старейшините. — Мястото, където ще ви настаним, се намира от другата страна на летището. Последвайте ни.
Воините ги обкръжиха и всички заедно прекосиха откритото пространство, следвани от светлините на прожекторите. Клнн-вавги ги очакваше заедно с още воини, строени до вратата на склада, който бяха преоборудвали набързо в квартирно помещение за новодошлите.
— Това… — Трр-мезаз спря и се обърна, за да види как лъчът на преводача го настигна със закъснение.
— Това е мястото, където ще пребивавате — отново започна той. — Двама воини ще стоят на входа в случай, че се нуждаете от нещо. Ако имате нужда от нещо от кораба ви, можете да ми кажете и то ще ви бъде донесено.
— Благодарим ви — произнесе преводачът. — Всичко, от което се нуждаем, се намира в пет сандъка. Намират се точно до входа на кораба. Нямаме нужда веднага от него.
С други думи, Лахетилас очакваше зхиррзхианците да претърсят багажа им. И не само го очакваше, а и най-великодушно им разрешаваше да го направят.
Което нямаше особено значение. Трр-мезаз беше решил да претърси сандъците независимо дали има, или няма разрешение.
— Ще ви донесем багажа колкото е възможно по-скоро — обеща той. — Воините ще ви разведат из сградата. По-късно ще имате посетител.
— И тогава ли ще се проведе разговорът? — попита Лахетилас.
— Да — каза Трр-мезаз. — Тогава ще се проведе разговорът.
(обратно)В продължение на няколкото кратки стоудара преди залеза небето на запад оставаше приемливо чисто. Но това не продължи дълго — сега, когато последните червеникави оттенъци изчезваха от краищата на облаците, пролуката в тях почти се затвори. Застанал на входа на купола, Трр-тулкож гледаше небето, наслаждаваше се на студения вечерен въздух и се чудеше дали облаците са достатъчно тежки, за да донесат малко дъжд.
Искаше му се да завали. Почти всички старейшини обичаха дъждовните бури — е, поне по-тихите. Постоянното барабанене върху храма, приятното, почти граничещо с гъдел усещане от дъждовните капки, разбиващи се на дребни пръски върху фссс-органите, неуморните капризни пориви на вятъра около ъглите на храма — всичко това представляваше желана промяна за тях. Радост за отслабналите сетива и почивка от досадното еднообразие, което изпълваше живота на един старейшина.
От друга страна, по-добре щеше да бъде дъждът да се забави до следващото завъртане или поне да завали късно през нощта. Жалко би било бурята да започне сега и старейшините да не могат да й се насладят. Сега всички се бяха събрали в Скалистата долина и слушаха участниците в провеждания от правителството дебат. Шумът от бурята само щеше да ги разсейва.
Вратата на съседния купол се отвори и на прага застана млад зхиррзхианец — Трр-аамр, наскоро назначен на поста пазител на родовия храм на Трр.
— Добър вечер, пазител Трр-тулкож — кимна любезно той на началника си. — Оставате доста късно след смяната си.