— И ще остана още — отговори Трр-тулкож. — Преди няколко стоудара се обадиха, че Трр-бров е болен. Ще поема дежурството му тази нощ.
— Съчувствам ви. Искате ли да поръчам на някой старейшина да ви потърси заместник?
— Не се безпокой. Не съм уморен. А и в момента всички старейшини водят горещи спорове в Скалистата долина. Не искам да им прекъсвам удоволствието.
Трр-аамр се ухили.
— Ясно. Между другото, приключих с доклада за това завъртане и ви го пратих за одобрение. Също така започнах прегледа на сегашната популация на храма. Има ли още нещо, с което да се заема?
— За нищо не се сещам — каза Трр-тулкож и се намръщи. — Не подраняваме ли с две завъртания с този преглед?
Трр-аамр сви рамене.
— Нощта се очертава да бъде тиха и спокойна. Помислих си, че няма да е зле да го започна още сега.
Трр-тулкож кисело се усмихна. Макар и новобранец, момчето вече бе схванало главната причина, поради която родовите храмове все още имаха охрана. Не за да ги охранява, а за да има някой, който винаги да е подръка да забавлява самотните старейшини.
— Основателна причина — каза той. — Разбира се, продължавай.
— Да, пазителю.
Трр-тулкож отново погледна небето.
— Така и така си излязъл, защо първо не обиколиш района? И без това уводите на тези прегледи се пишат горе-долу сами.
— Да, зная. — Трр-аамр се пресегна и взе лазерната си пушка. — Няма да се бавя — добави той, нарами пушката и пое надолу към портата.
— Няма защо да бързаш. Виж каква нощ е само. Същинско удоволствие. И гледай да провериш добре оградата.
— Естествено.
Трр-тулкож се прибра в купола и натисна бутона на вратата. Извитият панел се плъзна на мястото си и затвори отвора. В същия миг куполът сякаш изчезна — беше изработен от специална керамика, която можеше да става прозрачна в едната посока. Трр-тулкож се настани в креслото си и го завъртя така, че да може да наблюдава храма. Известно време съзерцаваше блестящата бяла повърхност, която постепенно потъмняваше с отслабването на слънчевите лъчи. След това включи четеца и започна да преглежда написаното от Трр-аамр.
На вратата тихо се почука. Върховният се намръщи и вдигна глава от записващото устройство.
— Влез.
Вратата се отвори и в затъмнената стая влезе говорителят Квв-панав.
— Добър вечер, върховни вожде — поздрави той. — Работите до късно. Надявам се, не прекъсвам нещо важно.
— Не — не особено искрено каза Върховният. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не. — Квв-панав затвори вратата. — Просто минавах и реших да се отбия и да ви кажа, че се започна.
— Кое се е започнало?
— Измъкването на фссс-органа на Трр-пификс-а, разбира се — каза Квв-панав и седна в креслото от другата страна на бюрото. — Не сте забравили, нали?
— Не бих могъл. — Върховният погледна ръчния си часовник. — Просто малко съм изненадан от бързането. В територията на Кеера’рр нощта още не е настъпила.
— Достатъчно тъмно е — увери го Квв-панав. — Достатъчно тъмно, за да се изненадат двама прости и нищо неподозиращи пазители. — Той направи кратка пауза. — И, разбира се, започнахме малко по-рано, за да можем да се справим и с всичко останало.
Върховният го изгледа.
— Кое всичко останало?
Квв-панав се усмихна.
— Хайде стига, върховни вожде. Нали не предполагате, че съм достатъчно глупав да взема измислицата ви за чиста монета? Имам предвид Трр-пификс-а като заплаха за зхиррзхианската култура и всичко подобно.
— Това не е просто измислица — тихо каза Върховният. Можеше да си представи изражението на Осемнадесетия, който се рееше в тъмнината зад Квв-панав и слушаше. — Намеренията на Трр-пификс-а са реална заплаха за законната и традиционната основа на старейшинството. Подобна заплаха вече е била пресичана няколко пъти през последните петстотин цикъла.
— О, не се съмнявам — съгласи се Квв-панав. — Както не се съмнявам, че за вас това е някаква заплаха. Но и двамата много добре знаем какво смятате за истинска заплаха за своята власт.
— Вас ли? — махна с език Върховният.
— Отлично — одобрително каза Квв-панав. — Никакви преструвки. Никакви фалшиви пози. Което само по себе си доказва, че съм прав.
Осемнадесетият все още се намираше тук и слушаше. Непредвидената комуникационна връзка, за която Квв-панав не подозираше, щеше съвсем да влоши нещата.
— Грешите — каза Върховният. — Познах просто защото знам по какъв начин мислите. Вие се изживявате като някой Велик воин от миналото, който ще поведе Дхаа’рр към победата и владичеството над всички осемнадесет свята. Като стена, срещу която ще трябва да се изправят всички зхиррзхианци. И да я унищожат или да бъдат унищожени.