— Политиката е битка, върховни вожде. Както впрочем и целият живот. Битка за удовлетворяване на желания. Битка, която се печели със сила. Естествено е да искате да ме унищожите. Такъв е естественият ред на нещата.
— А къде отива сътрудничеството?
Квв-панав презрително изсумтя.
— Сътрудничеството е било измислено от онези, които не са били достатъчно силни, за да спечелят онова, което са искали. Ние с вас сме воини, върховни вожде. И стоим над подобни неща.
Върховният махна с език в израз на отвращение.
— Наистина споделяте идеите на Великите воини, признавам ви го. Още такива като вас и няма да е необходима помощта на хората-завоеватели, за да унищожим сами себе си.
— Бих казал, че точно от подобни воински идеи имаме нужда в момента — контрира Квв-панав. — Можете да се обзаложите, че хората-завоеватели не са станали господари на всичко около тях по пътя на компромисите с по-низшите раси. Разкажете ми за КИОРО.
Опашката на Върховния трепна.
— КИОРО ли? — колкото се може по-невинно попита той. — Какво е това?
— Не си играйте с мен, върховни вожде — предупреди го Квв-панав. — Много добре знаете какво е КИОРО. Супероръжието на хората-завоеватели. Искам да зная подробности.
Осемнадесетият още беше тук.
— Не зная за какво говорите — каза Върховният. — Къде сте чули за това КИОРО?
Квв-панав изсумтя.
— Великият воин си играе, за да спечели време — промърмори той с нотка на отвращение в гласа. — Чудесно. Така да бъде. Разполагам с толкова време, колкото и вие… и когато от вашата малка военна част не остане нищо, ще ми разкажете всичко, което искам. В противен случай ще ви сваля от власт. Заедно с целия ви род.
Върховният се намръщи. Значи Квв-панав знаеше за воините, разположени около родовия храм на Трр.
— Може би — вдървено каза той. — Ще видим. Междувременно, както сам отбелязахте, става късно. Извинете ме, но имам работа.
— Разбира се. — Квв-панав се настани още по-удобно в креслото си. — Започвайте. Цялата нощ е пред нас.
Нещо просветна. Трр-тулкож се намръщи и вдигна глава от четеца. Странно. Прогнозата на времето не споменаваше за гръмотевици. Той разшири зениците си за нощно виждане и погледна небето над храма.
Наистина имаше облаци, но не от онзи тип, който се появяваше при гръмотевичните бури. Докато ги гледаше, нещо отново просветна, този път вдясно от него. Обърна се точно навреме, за да види третия проблясък над хълмовете, който проряза хоризонта на изток. Определено не приличаше на мълния.
Приличаше на лазерен лъч.
Без да изпуска от очи хълмовете, той натисна бутона за пряка връзка между двата купола.
— Трр-аамр! Погледни към хоризонта на изток.
Отговор не последва.
— Трр-аамр? Хайде, събуди се.
Отново нищо. Разбира се — Трр-аамр сигурно още правеше обиколката си. Трр-тулкож изключи връзката между куполите и посегна към панела на високоговорителите, с които обикновено викаше старейшините. Разбира се, шумът щеше да прекъсне дебата им в Скалистата долина, но не можеше да не направи нищо. Пък и ефектът щеше да бъде същият, ако излезеше навън и извикаше.
Докосна панела, но спря. Трр-аамр не се виждаше никъде покрай оградата — поне не в тази част, която можеше да види. Но всъщност нямаше начин младият пазител да изчезне от поглед.
Трр-тулкож огледа още веднъж мрежата. Побиха го тръпки. Не, нямаше грешка. Трр-аамр бе изчезнал.
Освен ако не се бе прибрал в купола си и оптронната връзка се бе повредила. Разбира се. Сигурно бе станало точно това. Трябваше само да излезе навън, да почука по купола, да погледат и да проведат една спокойна дискусия какъв ли е този природен феномен, при който мълниите изглеждат като стрелба с лазерно оръжие.
Ръката му все още лежеше върху панела на високоговорителите. Той ги остави изключени и посегна към пушката, която стоеше подпряна на стената на купола. Стана от креслото си, отвори вратата и излезе навън.
Слънцето отдавна беше залязло и вятърът бе студен. Трр-тулкож приклекна до купола. Напрегнато се ослушваше за някакъв необичаен шум, приготвил оръжието. Нищо. Зениците му за нощно виждане вече бяха широко отворени. Беше извън купола и сега можеше да използва и зениците си за виждане в инфрачервения спектър. Пейзажът около него заблестя. Внимателно и методично Трр-тулкож започна да оглежда района.
Нищо.
Тихо изруга, мина от другата страна на храма и отново започна търсенето си. Глупаво беше. Наистина глупаво. Сигурно Трр-аамр сега си седеше в купола, напълно забравил за Трр-тулкож, или изумен и развеселен гледаше как шефът му се прави на идиот. Трябваше просто да се върне и да почука на вратата…