Замръзна. Нещо лежеше до оградата. Нещо с размерите на възрастен зхиррзхианец.
И не помръдваше.
— Естествено още от самото начало разбрах какво сте намислили — отбеляза Квв-панав. — Предложихте да използвам близки до мен хора. Хора, на които мога напълно да се доверя. И чиято самоличност неминуемо ще ме свърже с тях, когато вашите воини ги заловят с откраднат фссс-орган.
— Нищо подобно не съм имал предвид — възпротиви се Върховният. — Правителствените воини са разположени там, за да осигурят прикритие. Да гарантират, че няма да се появи някой неканен гост.
— Аха. Значи признавате, че там има воини?
— Не виждам нищо добро в това да отричам. Очевидно вашите хора вече са ви доложили. Моят въпрос е какво става там?
— Великият воин е загрижен за воините си?
Върховният закова поглед в Квв-панав.
— Върховният вожд е загрижен за своите преки служители — рязко каза той. — Какво става там?
Квв-панав сви устни.
— Зависи от това дали воините ви се предават без съпротива — арогантно заяви той. — Ако приемем, че перспективата да се превърнат в старейшини не им се нрави особено, сега би трябвало да са налягали по земята с опрени в главите пушки. Цели-целенички.
— А ако са решили да се бият?
Квв-панав сви рамене.
— Искрено се надявам да не е така. Нямам никакво желание да ги превръщам в старейшини.
— Радостен съм да го чуя — кисело каза Върховният. — Предполагам, този алтруизъм произтича от факта, че ако някой от тях стане старейшина, ще влезе във връзка със себеподобните си и новината моментално ще обиколи целия Оакканв.
Квв-панав отново сви рамене.
— Моите хора си знаят работата. Разкажете ми за КИОРО.
— Надявам се, че вашите хора също така помнят, че правителствените части около Тръстиковото село са там, за да арестуват Трр-пификс-а — игнорира въпроса Върховният. — Ако се забавят, тя може да унищожи фссс-органа си.
— И така да се каже сбогом на всяка възможност инцидентът да се потули — кимна Квв-панав. — Не се безпокойте, върховни вожде. Аз се грижа за интересите на Дхаа’рр. За всички интереси на Дхаа’рр. И така, няма ли най-после да ми разкажете за КИОРО? Или да наредя на старейшините от моя клан да пуснат слуха за тайното оръжие на хората-завоеватели, от което така се боят мрачанците?
Върховният се намръщи. Ето как Квв-панав бе научил за КИОРО. Лошо. Но не чак толкова, колкото можеше да се очаква. Намиращите се на Доркас мрачанци не бяха успели да кажат нищо друго освен името КИОРО преди намесата на Върховното командване да прекъсне тази тема. Лошо, че някой от присъстващите там старейшини се бе изхитрил да докладва на Квв-панав. Не всичко, за щастие.
Но дори самото името бе достатъчно, та Квв-панав да се опита да направи по-сериозен ход. И ако решеше да се разприказва пред Върховния съвет, нищо около КИОРО нямаше да може да остане в тайна.
Значи през следващите един-два тентарка всичко щеше да зависи от събитията в територията на Кеера’рр. От уменията на подчинените му и от неговата собствена преценка за това как Квв-панав възприема света и своята собствена роля в него.
— Засега не разполагам с никаква информация за КИОРО. Освен че е нещо, което трябва да опазим в тайна.
Квв-панав се усмихна.
— С други думи, вие все още храните надежди, че вашите воини ще се справят с положението и аз ще падна в ръцете ви. Много добре. Ще почакам. Но ще дойде съобщение, че операцията е приключила успешно и моите хора благополучно са се изпарили в нощта. Може би тогава ще си дадете сметка, че единственият ви избор е между разговора на четири очи и публичното признание.
— Може би — каза Върховният. — А може би в съобщението ще стане дума за нещо съвсем различно. Ще изчакаме ли резултата?
За първи път на лицето на Квв-панав се изписа нещо като неувереност.
— Разбира се — каза той. — Защо не.
Трр-аамр лежеше до оградата. Изпаднал в безсъзнание, с подутина в основата на черепа, където го бяха ударили. Оградата до него беше срязана — точно толкова, колкото да се промъкне зхиррзхианец. Отворът гледаше към най-стръмната част от склона.
Някой бе проникнал в района на храма.
Трр-тулкож изруга, залегна до Трр-аамр и свали предпазителя на оръжието си. Нищо около храма не се движеше, нито излъчваше топлина, но това нищо не доказваше. Той — или те — сигурно се намираха извън полезрението му от другата страна на храма. Освен това нарушители, достатъчно умни, за да пробият дупка в оградата на място, където никой не би ги очаквал, сигурно бяха достатъчно умни да се сетят да облекат и защитно бойно облекло.