И сигурно достатъчно умни, за да пълзят, за да не би някой от пазителите да ги забележи от купола си. А пълзенето отнема време, което означаваше, че сигурно все още бяха тук. Освен ако Трр-аамр не бе имал лошия късмет да се натъкне на тях на излизане.
Опашката на Трр-тулкож бясно се мяташе във всички посоки. Проснал се на земята, той се взираше в откритото пространство пред себе си и се чудеше какво, в името на всички осемнадесет свята, да прави. Най-лесното бе да изкрещи с пълна сила и да се надява, че поне някои от старейшините от тази страна на храма ще го чуят. Ако успееше да предупреди старейшините, цялата планета щеше да научи само след няколко стоудара.
Но нямаше никаква гаранция, че някой ще го чуе при този вятър. Може би с изключение на нарушителите. А ако бяха въоръжени (което беше почти сигурно), те щяха да положат всички усилия да го направят старейшина.
Трр-тулкож не се страхуваше да стане старейшина. Заплахата това да се случи преждевременно се подразбираше от работата му. Но ако станеше сега, старейшините щяха да останат съвсем беззащитни.
„Спокойно — твърдо си каза той и се притисна до Трр-аамр. — Мисли. Ти си обучен пазител и съвсем не си безпомощен. Мисли!“
Трябваше да използва високоговорителите още в самото начало. Погледнато сега, всичко бе пределно ясно. Но в правилника изрично се споменаваше, че старейшините не трябва да се безпокоят при всяко подозрение. Сигурно през последните сто цикъла бе имало поне една фалшива тревога. Трр-тулкож беше натиснал бутона до вратата на купола, който подаваше сигнал за тревога в Скалистата долина. Фактът, че все още нямаше никаква реакция, означаваше, че нарушителите са срязали кабела преди да влязат. Или това, или просто цялата система се бе разпаднала през дългото време бездействие.
Най-добре би било да се върне в купола. Тогава щеше да може да подаде сигнал за тревога през високоговорителите. Да не говорим за защитата от лазерното оръжие, което щеше да му осигури керамиката, ако се стигнеше до битка.
Но от куполите го делеше половин хилядоразкрач открито пространство. И което бе още по-лошо, той не беше кой знае колко предпазлив по пътя си дотук. Ако нарушителите го бяха забелязали, сега със сигурност го наблюдаваха и чакаха следващата му стъпка. По всяка вероятност с насочено към него оръжие.
Значи му оставаше само едно. Да се промъкне през дупката в оградата, да се добере до железопътната станция и да използва инсталираната там пряка връзка. Нямаше да е лесно и храмът щеше да остане незащитен, но нищо не можеше да се направи. Без да изпуска от очи района около храма, той се запромъква покрай Трр-аамр…
И замръзна. Вятърът донесе някакъв шум. Превозно средство. Някъде наблизо.
Подкрепленията от Скалистата долина бяха пристигнали.
Трр-тулкож огледа небето, обхванат от внезапен прилив на радост и облекчение. Лазерните пушки на пазителите можеха да се настройват по безкрайно много начини. Имаше специален режим, който правеше фокусирането и интензитета много слаби, и оръжието се превръщаше в безопасен светлинен предавател. Нещо повече — предавател, който лесно можеше да се забележи от въздуха и същевременно не толкова мощен, че при контакт с водата в атмосферата да предизвика допълнителни емулсии, видими във всички посоки. Можеше да започне с простия сигнал три-две-три…
Шумът на двигателите внезапно заглъхна и се чу пращене. Нима бяха изпаднали в беда? Той огледа отново небето, но не успя да види никакви светлини. Странно. Дали оптрониката на коптера също не се бе повредила? Не. Разбира се, воините се опитваха да се промъкнат незабелязани. Двигателят отново се включи, после изпращя. После отново…
И изведнъж, по средата на последното изпращяване, той внезапно разбра. Шумът не се дължеше на повреда. Беше предизвикан нарочно. С точно определена цел.
Да заглуши шума от отварянето на ниша на фссс-орган.
За миг мислите на Трр-тулкож се върнаха назад. Само преди четири завъртания майката на Трр-гилаг се бе опитала да открадне своя фссс-орган. Разбира се, Трр-пификс-а не бе в състояние да изкачи склона и да направи всичко това, но би могла да намери приятели или близки, които да свършат работата вместо нея.
Хвърли поглед към безчувственото тяло на Трр-аамр. Не. Познаваше Трр-пификс-а и семейството й. Никой от тях не би допуснал подобно насилие срещу пазител на собствения им храм.
Но тогава кой? И защо?
Двигателят на коптера престана да пращи и, ако можеше да се съди по звука, машината се отдалечаваше. Очевидно единствената й цел бе била да заглуши шума от отварянето на нишата.