Выбрать главу

Нещо в подсъзнанието на Трр-пификс-а намираше това за обезпокоително. Но точно в момента това нямаше никакво значение. Имаше значение единствено изпълненото обещание.

Нейният фссс-орган.

Бавно се върна в къщата и заключи вратата след себе си. Нейният фссс-орган. Тук, в ръцете й. Нейният собствен. Можеше да го унищожи, ако реши.

Дали наистина беше решила това?

Добра се до кухнята и седна, без да откъсва очи от кесията. В ума й бушуваха най-противоречиви мисли и чувства. Нали точно това искаше? Ами да, разбира се. Нейното бъдеще, нейният живот се намираха в ръцете й. Трябваше само…

Внезапно, без никакво предупреждение, вратата се отвори с трясък.

Тя се сепна и се обърна. Кесията се изплъзна от треперещите й пръсти. Трима зхиррзхианци нахлуха в къщата й — огромни, облечени в някакви военни костюми, каквито бе виждала във филмите и театъра. Зад тях на вратата се трупаха още. Всички носеха къси, зловещо изглеждащи оръжия. Лицата на всички бяха неумолими.

Лица и оръжия, насочени право към нея.

— Какво искате? — протестира тя. По-точно, опита се да протестира. Дори в собствените й уши гласът й прозвуча слабо и тънко като на болно дете. — Какво искате?

Водачът им не си направи труда да отговаря. Влезе в кухнята, протегна дългата си ръка към пода и взе падналата кесия.

— Ваше ли е това? — попита той. Гласът му беше студен като нощния въздух навън.

Чак сега Трр-пификс-а обърна внимание на самата кесия. За да открие, че тя всъщност е именно нейна. Нейна бродерия. Беше я завършила преди пет завъртания.

В името на всички осемнадесет свята, как се беше оказала пред вратата й?

Воинът чакаше.

— Да — промърмори тя, без да откъсва очи от кесията. Корте и Дорнт я бяха откраднали. Това бе единственото възможно обяснение. Откраднали я бяха, докато бяха били тук. А тя не бе забелязала.

— А това? — Воинът приближи вече отворената кесия към нея. — Искате ли да ни обясните какво прави това тук?

Трр-пификс-а не откъсваше очи от лицето му. Нещо я преряза. Изведнъж всичко й стана ясно. Бяха й устроили клопка. Независимо по каква причина.

— Не съм го взимала аз — възкликна тя. — Бяха двама млади мъже. Представиха се като Корте и Дорнт. Казаха, че са членове на някаква организация, наречена „Всеобщо право на свободен избор“.

— Аха — измърмори воинът и подаде кесията на този зад него. — Корте и Дорнт от Всеобщо право на свободен избор. Добре.

— Казвам ви истината — настояваше Трр-пификс-а. — Кълна се. Казаха, че ще ми донесат фссс-органа. И точно това направиха.

— А случайно да са ви споменавали, че кражбата на фссс-орган е най-тежко углавно престъпление? — грубо я прекъсна друг воин.

— Стига — обади се първият воин преди Трр-пификс-а да успее да отвори уста. — Ще проверим. А дотогава… — Той спря студения си поглед върху нея. — Трр-пификс-а — Кеера’рр, обвинена сте в най-тежка кражба и ви арестувам. По заповед на правителството.

Трр-пификс-а стисна очи. Не промълви нито дума и не се съпротивляваше, докато я извеждаха навън в студената нощ.

Пратеникът се обърна и излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.

— Е? — попита Върховният, докато Квв-панав отваряше съобщението. Въпреки че беше доста сигурен какво пише в него.

Оказа се прав. Квв-панав хвърли писмото на бюрото.

— Както очаквах. Хората ми са си свършили работата. — Той погледна злорадо Върховния. — Без никакви успешни действия от страна на пазителите или вашите воини.

— Както вече ви казах, моите воини не се намираха там, за да ви пречат — напомни му Върховният.

— Разбира се — каза Квв-панав. — Така. Според това тук моите хора са наблюдавали как вашите воини са влезли в къщата на Трр-пификс-а и са я отвели. Би трябвало да са ви докладвали досега.

— Несъмнено — съгласи се Върховният. В действителност докладът беше пристигнал по директната връзка в четеца му още преди десет стоудара. Но нямаше нужда Квв-панав да научава това. — С това нощният спектакъл завършва. Предполагам, че ще си идете вкъщи.

— Освен ако не сте готов да ми разкажете за оръжието, наречено КИОРО.

Върховният отрицателно махна с език.

— КИОРО е военна тайна, говорителю. Както вече ви обясних.

— А както аз ви обясних, ще ми разкажете или ще се наложи да го разкажете на целия Върховен съвет — контрира Квв-панав. — И на всички присъстващи там старейшини. Не блъфирам.

— Да не би да заплашвате да свалите цялата система в разгара на война?

— Защо не? — рязко отговори Квв-панав. — Тази нощ бяхте готов да ме унищожите и да изолирате целия клан Дхаа’рр от тази система.

— Воините не се намираха там…

— Стига — прекъсна го Квв-панав и стана. — Имате срок до следващото заседание на Върховния съвет утре следобед да ми разкажете за КИОРО. В противен случай сам ще бъдете виновен за последствията, върховни вожде.