— Слушам, върховни вожде — отвърна Нзз-ооназ. Виждаше се, че е неспокоен. — В краткия период, докато бяха в съзнание на Базов свят дванадесет, установихме, че поне отчасти говорят езика на нашия човешки пленник. Ще опитам първо с него.
Той още повече се приближи до купола и се прокашля.
— Пришълци от Мрач — започна той на човешки език. — Аз съм Нзз-ооназ — Флии’рр. Чувате ли ме?
В продължение на дванадесет стоудара не се случи нищо. След това един от другопланетяните бавно отвори очи.
— Чувам — каза той. Гласът му едва се долавяше. Миг по-късно отговорът беше повторен от преводача в ушните отвори на Трр-гилаг. — Аз съм Ухраус. Посланик на мрачанците.
— „Посланик“ ли каза? — промърмори Хгг-спотиб и притисна по-силно слушалката.
— Да — намръщено потвърди Трр-гилаг. Според доклада на военните, които го бяха заловили, другопланетният кораб бе открил огън срещу тях със същите оръжия срещу старейшини, каквито бяха използвали и хората.
Мислите на Нзз-ооназ явно се въртяха около същото.
— Често ли се случва мрачански посланици да атакуват другопланетни кораби при първата им среща? — попита той.
Няколко мига мрачанецът празно гледаше насъбралата се около него тълпа. „Почти като актьор, който преценява публиката преди да започне представлението си“ — помисли си Трр-гилаг.
— Дойдохме да ви предупредим — най-сетне прошепна другопланетянинът и уморено затвори очи. — И да ви предложим съдействие в борбата ви срещу Мирначийм-хайийя.
Нзз-ооназ въпросително погледна към Трр-гилаг, който отрицателно махна с език. Изразът не му говореше нищо.
— За какви Мирначийм-хайийя говорите? — попита Нзз-ооназ.
— Мирначийм-хайийя са онези, които се опитват да властват над всичко, до което се доберат — отговори мрачанецът. — На техния език това означава Завоеватели без причина — той отвори очи и отново ги затвори. — Хората.
Завоеватели без причина. Трр-гилаг повтори думите наум, за да усети значението им. Наистина бе зловещо.
— Оценяваме вашето предупреждение — каза Нзз-ооназ. — Какво съдействие предлагат мрачанците?
— Мрачанците се нуждаят от помощта ви — прошепна другопланетянинът. Гласът му беше отслабнал още повече. — Имаме нужда от вашата… — той с мъка си пое дъх — помощ.
— Какво съдействие предлагат мрачанците? — повтори Нзз-ооназ.
Отговор не последва.
— Лечител? — Нзз-ооназ погледна през рамо към една от конзолите.
— Пак заспа — докладва лечителят. — Изглежда, че метаболизмът му отново отслабва. Да се опитам ли да го събудя?
Нзз-ооназ въпросително погледна Върховния вожд.
— Нека не рискуваме — каза Върховният. — Оставете ги да спят. По-късно ще продължим разпита. Искам да са под непрекъснато наблюдение, както от лечителите, така и от старейшини.
— Слушам — каза лечителят, направи знак на един от техниците и продължи да дава команди през конзолата.
Квв-панав се приближи към Върховния.
— Бих искал да продължим разговора си от последното завъртане — каза той. Гласът му беше тих, но настойчив.
— Не е необходимо — отговори Върховният и се обърна към Хгг-спотиб. — Сигурен съм, говорителят Хгг-спотиб няма да отрече, че този контакт далеч надхвърля правомощията на клановете, които първи се срещнаха с хората. Или може би е по-правилно да ги наричаме хора-завоеватели — мрачно се поправи той и погледна спящите другопланетяни. — Това май е по-точното название. Във всеки случай, назначавам Глл-боргив Дхаа’рр в проучвателната група.
— Протестирам, естествено — каза Хгг-спотиб. — Дхаа’рр по никакъв начин не са пострадали от която и да било от тези раси. Ако трябва да се назначат още изследователи, те би трябвало да са от клана Какк’рр. Те поне имат заслугата за залавянето на мрачанците.
— Вече обсъдих въпроса с говорителката на Какк’рр — каза Квв-панав. — Нямат подходящ изследовател. Ето защо тя се съгласи да прехвърли това право на Дхаа’рр, Както неотдавна се изрази Върховният вожд, нищо, което е свързано с военни действия, не може да е личен проблем на един род или клан.
Трр-гилаг притисна език към небцето си и се насили да запази мълчание. По обясними причини общността на зхиррзхианските ксенолози беше малобройна, но той можеше да посочи поне трима експерти от клана Какк’рр, които се намираха на един език разстояние. Явно включването на представител на Дхаа’рр бе политическо, а не научно решение.
— Кланът Какк’рр все пак протестира — каза Хгг-спотиб с тон, показващ, че разбира поражението си. — А какво ще кажете за изследовател Трр-гилаг?