— Ще се опитам — с треперещ глас каза Прр’т-касст-а. — Клнн-даван-а, Трр-гилаг… не зная какво да кажа. Как да ви благодаря…
— Можете да започнете със съобщението до брат ми — вежливо я прекъсна Трр-гилаг. — И може би след това ще ми помогнете да намеря пътнически свързочник. Трябва да хвана следващия полет до Оакканв и Града на единството.
— Да. — Прр’т-касст-а с видимо усилие се освободи от емоциите си и се върна в реалността. — Веднага.
Тя изчезна.
— Така — обърна се Трр-гилаг към Клнн-даван-а. — Имаше ли проблеми?
— Не — отрицателно махна с език тя. — Премина по-гладко, отколкото очаквах.
— Дано само да свърши работа — мрачно изсумтя Трр-гилаг. — Все си мисля, че ако е толкова лесно, биха могли да пълнят контейнери вместо да правят резени.
Клнн-даван-а сви рамене.
— Никога не забравяй силата на традициите — напомни му тя. — Особено на традициите, свързани със старейшините. Рязането върши работа. Правят го, защото винаги се е правело така. И това е добре за повечето от тях.
— Сигурно си права. Ако нашият начин проработи, може някога да напиша труд на тази тема.
— Не се съмнявам. Какво мислиш, че иска Върховният вожд?
— Сигурно е нещо свързано с мрачанците. Може би са променили времето на заминаване или нещо подобно.
Минаха през портата и тъкмо се насочваха към колата, когато Прр’т-касст-а се появи отново.
— Имам връзка с Трр-мезаз. Предадох му съобщението, но той иска да говори с вас.
— Разбира се — каза Трр-гилаг и погледна Клнн-даван-а. — Здравей, братко.
Прр’т-касст-а изчезна.
— Да не мислиш, че е в беда? — колебливо попита Клнн-даван-а.
— Така ми изглежда. — Трр-гилаг беше напрегнат, опашката му бързо се мяташе. — Чудя се дали хората не са предприели нещо.
Прр’т-касст-а се върна.
— „Трр-гилаг, баща ни се опитва да се свърже с теб от близо два тентарка — цитира тя без никакви встъпления. — Трябва незабавно да се върнеш на Оакканв.“
Трр-гилаг хвана Клнн-даван-а за ръката.
— Нещо във връзка с майка ни ли?
Забавянето този път сякаш се проточи цяла вечност. Клнн-даван-а усети, че напрежението му се прехвърля и върху нея. Изцяло погълната от проблемите около тяхното предбрачно споразумение, а след това и с фссс-органа на Прр’т-зевисти, тя бе успяла да получи само груба представа за проблема с майката на Трр-гилаг. Нещо във връзка с нейния фссс-орган и с отказа й да приеме старейшинство…
Прр’т-касст-а се върна.
— „Не каза. Всъщност не ми каза нищо, освен че иска да се види с някой от нас колкото се може по-бързо. Стори ми се разтревожен. Наистина разтревожен. Само това мога да ти съобщя.“
— Сигурно не се е доверявал на връзката. Добре, и без това ме викат в Града на единството. Ще се опитам да намеря начин да го видя.
Прр’т-касст-а изчезна и се върна стоудар по-късно.
— „Добре. Искаш ли да му се обадя и да му кажа?“
— Да — кимна Трр-гилаг. — Ти можеш да осигуриш по-сигурна връзка от мен. Да не споменавам какво изтичане на информация ще се получи, ако се обадя оттук.
Клнн-даван-а погледна Прр’т-касст-а, зачудена дали тя не е приела това като пряка обида към старейшините от Прр. Но дори да беше така, тя с нищо не го показа, преди отново да изчезне. Може би бе прекалено погълната от собствените си тревоги, за да забележи. Или бе отдала дължимото на клюките и знаеше, че Трр-гилаг е прав. Прр’т-касст-а се върна.
— „Добре. Знаеш ли как ще пътува пратката?“
— Още не.
— Мисля, че аз знам — каза Клнн-даван-а. — Ще обсъдим нещата и ще ти се обадим.
Прр’т-касст-а изглеждаше смутена.
— Всичко ли да повторя?
— Да — каза Трр-гилаг. — Само дайте да се разбере, че втората част е от Клнн-даван-а.
— Добре.
— Каква е идеята ти? — попита той Клнн-даван-а, след като Прр’т-касст-а изчезна.
— Да отида до Доркас. Докато лидерите умуват, аз нямам особена работа тук.
— Значи обикновено прекарваш свободното си време във военни зони, така ли?
— Стига с този сарказъм, скъпи — сгълча го тя. — И недей да спориш. И двамата много добре знаем, че това е единственият възможен начин. Ти трябва да се върнеш на Оакканв и да се подготвиш за пътуването. А не можем да се доверим на никой друг.
Трр-гилаг направи гримаса, но в очите му можеше да се прочете, че осъзнава много добре, че е права. Това бе една от чертите, която харесваше най-много у него — той преценяваше идеите на другите по същите критерии, по които и своите собствени.
— Но все пак това е военна зона — напомни й той. — Как ще проникнеш там?
— Има два начина. Най-добрият…
Прр’т-касст-а се появи.