— „Колкото по-бързо, толкова по-добре. Тук започват да стават разни неща. Сега трябва да свършвам, братко. Пази се.“
— Да. Всичко добро, братко. — Той кимна на Прр’т-касст-а. — Изпратете съобщението и освободете линията. След това ми изпратете пътнически свързочник.
— Добре — каза Прр’т-касст-а и изчезна.
Клнн-даван-а го погледна.
— Какво има?
— Не зная — бавно каза той. На лицето му се четеше тревога. — Просто начинът, по който каза, че започват да стават разни неща, не ми хареса.
— Защо не възстановиш връзката и не го попиташ?
— Не. Ако можеше да говори за това, щеше да го направи. — Той махна с ръка, сякаш да се освободи от мислите си. — Няма значение. Той е воин и знае какво прави. Разказваше ми за начина да отидеш до Доркас.
— Казах, че най-добрият начин е да събера няколко лични съобщения до помощника на Трр-мезаз, втори командир Клнн-вавги. Пада ми се далечен братовчед, ако помниш.
— Не знаех, че го познаваш толкова добре.
— Не го познавам. Но това няма значение. За Дхаа’рр няма разлика между близки и далечни роднини. А личните съобщения по традиция се предават на ръка.
— Дори във военна зона?
— Дори във военна зона. Така. Мога да взема редовен полет оттук до транспортния възел на Дхаа’рр на Шаманв, а оттам ще се кача на товарен кораб за Доркас.
Трр-гилаг се замисли.
— Така ще стигнеш до орбитата. А ако не ти разрешат да слезеш на планетата?
— Тогава ще трябва да разчитам на Трр-мезаз.
Стигнаха до спирката.
— Това не ми харесва — каза Трр-гилаг, докато й отваряше вратата на колата. — Но за момента не виждам по-добър начин. Добре. Ще питаме пътническия свързочник за разписанието на полетите до Шаманв.
— Добре — каза Клнн-даван-а, когато той седна до нея, въведе своя номер и крайната спирка. Колата потегли.
Знаеше, че идеята да отиде лично до Доркас е добра. Може би най-добрият план, който можеха да измислят. Но това не означаваше, че й харесва. Беше се оказала под прицела на арбалетите на чиг и бе извадила достатъчно късмет да не бъде преждевременно превърната в старейшина. Определено не й се искаше да проверява дали късметът й ще проработи и срещу много по-смъртоносните оръжия на хората-завоеватели.
— Не трябва да го правиш — тихо каза Трр-гилаг. — Можем да намерим някакъв друг начин.
— Не. — Клнн-даван-а го хвана за ръката. — Всички имаме своите отговорности в този живот. Прр’т-зевисти е Дхаа’рр като мен. Това е нещо, което трябва да направя.
Трр-гилаг се наведе към нея и нежно докосна лицето й с език.
— Това е една от чертите ти, които обичам най-много, Клнн-даван-а — промърмори той. — Винаги си готова да направиш онова, което трябва.
Тя стисна ръката му.
— Просто не спирай да ми го повтаряш.
(обратно)— „Повелителен“ го засече преди около десет стоудара. — Клнн-вавги посочи неясното изображение на монитора. — Нашата апаратура го откри току-що.
Трр-мезаз намръщено гледаше монитора. На фона на планините се очертаваше малък човешки летателен апарат.
— Движи се доста бавно.
— Бавно и високо — каза Клнн-вавги. — Далеч не е най-добрият начин да се промъкнеш незабелязано.
— Сякаш искат да ги забележим.
— И аз бих си помислил така — кимна Клнн-вавги. Въпросът е дали са сериозни, или това е начин да ни отвлекат вниманието.
— Да, точно това е въпросът — съгласи се Трр-мезаз и хвърли бърз поглед към останалите монитори. Няколко изтребителя бяха във въздуха, готови да пресрещнат врага. Всички наземни защитни установки бяха активирани, всички сухопътни части — в пълна бойна готовност.
А от другата страна на летището, в пълно неведение за ставащото около тях, двамата мрачанци спокойно си почиваха…
— Заради мрачанците е — каза Трр-мезаз. — Видели са кацането на кораба им и това е ответното им действие.
— Доста бърза реакция — изсумтя Клнн-вавги. — Може и да си прав. Но това отново ни връща към въпрос номер едно — какво са намислили?
Трр-мезаз гледаше монитора и се опитваше да се постави на мястото на командира на хората-завоеватели. Така. Човекът знаеше за кацането на мрачанския кораб — негов коптер го бе наблюдавал от безопасно разстояние. Имал бе на разположение почти пет тентарка за размисъл и накрая ето го отговора. Какъвто и да бе той.
Тонът на отговора можеше да означава, че човекът е помислил мрачанците за пленници, които трябва да бъдат освободени. Или че са опасни врагове, които трябва да се унищожат.
— Колко изтребителя са във въздуха? — попита Трр-мезаз.
— Четири — отговори воинът пред съответния монитор. — Останалите са в пълна готовност и очакват заповеди.