— Вдигнете ги всичките. Да заемат отбранителна позиция на двадесет хилядоразкрача от селището. Да следят за всякакви вражески действия.
— Слушам. — Воинът се захвана за работа.
— Същото се отнася и за старейшините. — Трр-мезаз погледна нагоре към реещия се куп. — Да следят за приближаващи сухопътни части.
— Слушам — каза един от старейшините и изчезна.
— Сега да видим колко лесно могат да бъдат изплашени — обърна се Трр-мезаз към Клнн-вавги.
— Значи мислиш, че е блъф?
— Всъщност не. Не мисля и че ще се изплашат. Предполагам, че този коптер иска да спаси нашите гости. Или да ги убие.
— Така ли? — Клнн-вавги погледна командира си. — Доста разнообразни възможности, ако смея да отбележа. Надявам се, няма да допуснеш да се осъществят.
— Естествено, че ще ги спрем. От друга страна, каквото и да предприемат, действията им ще ни дадат информация за отношенията им с мрачанците.
Клнн-вавги замислено потърка бузата си и промърмори:
— Не зная, Трр-мезаз. Струва ми се доста рисковано. Не знаем почти нищо за обсега на оръжията на хората-завоеватели. А върховното командване няма да е особено очаровано, ако загубиш пленниците.
— Така е. Но от друга страна Върховният съвет така и така ще изпрати експедиция до Мрач. А там ще има достатъчно мрачанци, с които да разговарят. — Трр-мезаз кимна към монитора. — Освен това хората-завоеватели нямат никаква представа къде се намират нашите гости. Първо ще трябва да ги открият.
— Ами ако просто хвърлят няколко мощни бомби и затрият цялото селище?
— Ако имаха такава възможност, вече отдавна да са я използвали — сухо отбеляза Трр-мезаз. — Не. Наистина поемаме известен риск, но той е много по-малък, отколкото изглежда.
— Е, ти си шефът. Между другото, коптерът приближава. Ще пуснем ли всичко това на върховното командване?
— Да. — Трр-мезаз погледна нагоре. — Свързочник?
Трр-мезаз очакваше, че коптерът ще направи поне една обиколка над селището. И донякъде се изненада, когато той приближи направо към западната част на летището и кацна на еднакво голямо разстояние от мрачанския кораб и хангара на зхиррзхианските изтребители. Очевидно хората-завоеватели в него не смятаха за необходимо да правят разузнавания от въздуха.
Всъщност човекът-завоевател. Защото беше само един. Излезе от малкия коптер и застана пред чакащите го зхиррзхиански воини, протегнал ръце напред, за да покаже, че няма оръжие.
— Само един? — промърмори Клнн-вавги. Двамата с Трр-мезаз стояха под дългата следобедна сянка на щаба, на петдесет разкрача от югоизточно от коптера. — Дори мрачанците ни изпратиха двама.
— Може останалите да са още вътре — каза Трр-мезаз. — Ще пратя някого да хвърли едно око.
Човекът-завоевател заговори. След малко слушалката в ушните процепи на Трр-мезаз оживя.
— Аз съм Сржант-яновец от Мироопазващите сили на Общността. Дойдох да обсъдим, условията за (нещо) с командира на зхиррзхианците.
Един от воините пристъпи напред и му подаде гащеризон.
— Облечи това — инструктира той другопланетянина.
Отляво на Трр-мезаз, скрит зад ъгъла на сградата, се появи един старейшина.
— Претърсихме вражеския воин, командире — докладва той. — Не носи нищо, което да прилича на оръжие.
— Разбрано — каза Трр-мезаз. Но това не го успокои. Както беше отбелязал Клнн-вавги, знанията им за човешките оръжия все още бяха силно ограничени. — Някакви други устройства?
— Няколко. Едно от тях е особено смущаващо — малко плоско устройство, имплантирано в тялото му.
Трр-мезаз се намръщи и погледна човека-завоевател, който се напъхваше в новата си дреха.
— Къде в тялото?
— Тук. — Старейшината показа с език лявата страна на лицето на Трр-мезаз. — Поставено е под кожата, между областта на устата и слуховите израстъци.
— Странно разположение — обади се Клнн-вавги. — Проучихте ли го?
— Да — кимна старейшината. — Нищо, което да разкрие предназначението му. Но мнозина от нас подозират, че може би е оръжие.
— Да не правим заключения още отсега — предупреди Трр-мезаз. — Може да е всичко. Медицински уред например.
— Не се оставяйте да ви заблудят, командире — изсумтя старейшината. — Другопланетяните могат да бъдат много умни. Само да ви изброя някои от нещата, които са били използвани като оръжия при третото нападение срещу главния свят на исинторксите…
— Ще внимаваме — прекъсна го Трр-мезаз. Изобщо не му беше до лекции по история. — Хайде, втори, да идем да видим какво има да ни разкаже нашият нов пленник.
Когато двамата стигнаха до групата воини, която го пазеше, човекът-завоевател тъкмо закопчаваше гащеризона си.