— Аз съм командир Трр-мезаз — Кеера’рр — представи се Трр-мезаз. — Защо сте тук?
Оптронният говорител на рамото му предаде превода. Човекът-завоевател отново заговори.
— Аз съм Сржант-яновец. Дойдох да обсъдим условията за (нещо).
— Не разбираме всичките ви думи — каза Трр-мезаз. — Моля, изразете се по друг начин.
След превода човекът-завоевател сякаш се позамисли. След това заговори отново.
— Тук съм, за да попитам какво трябва да направим, за да спрем да се сражаваме за известно време.
Трр-мезаз погледна Клнн-вавги.
— За условията за капитулация ли питате?
Лицето на Сржант-яновец се промени, когато чу превода.
— Не, не за капитулация — каза преводачът. — Просто да спрем да се сражаваме за известно време.
Трр-мезаз отрицателно махна с език. При жеста Сржант-яновец се дръпна назад.
— И за какво е необходима тази частична капитулация?
Човекът-завоевател отново обмисли отговора си.
— Видяхме, че сте взели нови пленници. Тъй като не сте запознати с нашите видове, молим за разрешение да излекуваме нараняванията, които може би имат.
Трр-мезаз мрачно се усмихна. Това било. Казано открито и ясно. Хората-завоеватели искаха да разберат къде са мрачанците.
— Нашите нови гости не са хора-завоеватели — каза той. — Нито пък пленници.
Лицето на Сржант-яновец отново се промени.
— Ние се наричаме хора — пристигна преводът. — Какво означава другата дума?
— Нарекох ви хора-завоеватели. Това означава…
И в същия миг от североизточния край на летището избухна светлина.
— Прикрийте се! — изкрещя Трр-мезаз в момента, в който взривната вълна се стовари върху тях, и се метна под оскъдното прикритие, което можеше да му предложи коптерът на хората-завоеватели. Надзърна иззад носа му и точно тогава блясъкът от втората експлозия заслепи зениците му за дневно виждане. Той тръсна глава и изруга. Но все пак беше успял да определи целта на нападателите.
Складът, в който държаха мрачанците.
— Свързочници! Пълна бойна готовност! — изкрещя той. В същото време сиянието от третата експлозия се отрази в околните сгради. Грохотът го оглуши. — Кажете на охраната да изкара мрачанците оттам и да ги скрие!
Успя да чуе потвърждение на заповедта и хвърли бърз поглед наоколо. Двама зхиррзхиански воини държаха човека с лице към земята. Останалите бяха коленичили около кораба и неуверено се въртяха във всички посоки — търсеха нещо, срещу което да използват лазерните си пушки. Трр-мезаз отново погледна към склада. Как, в името на всички осемнадесет свята, хората-завоеватели бяха успели да прехвърлят такава огнева мощ, без да бъдат забелязани от изтребителите и старейшините? Една от наземните защитни установки от другата страна на пистата откри преграден огън в няколко посоки едновременно и небето се изпълни с лазерни лъчи. Някъде в далечината можеха да се чуят слабите изстрели на лазерните пушки, които се включваха в хора…
— Командире! — Право пред него се появи един старейшина. — Охраната при мрачанския склад е извън строя!
Трр-мезаз изруга.
— Втори, остани тук и дръж пленника под око — нареди той на Клнн-вавги. — Един воин да остане с теб. Останалите, идвате с мен. Старейшини, открийте откъде идва тази проклета атака.
Тъкмо се промъкваше зад коптера, когато четвърта експлозия разлюля всичко наоколо. Започна да се придвижва на прибежки към сградата на мрачанците. Глупава тактика — да тича право към очевидната цел на атаката. Но нямаше време за умуване. Затворени в своя склад, мрачанците бяха безпомощни като спящи норнини пред атаката на хората-завоеватели. Нямаха никакъв шанс, ако някой не ги изведеше веднага оттам.
Не последваха други експлозии. Като се опитваше да гледа небето едновременно във всички посоки, Трр-мезаз зави покрай ъгъла към онази страна на сградата, където се намираше входът.
Или по-точно, където се беше намирал входът. Едната от двойните плоскости беше килната, откачена от горните панти. Другата лежеше на земята, раздробена на стотици метални отломъци.
Сред тях лежаха телата на двамата постови.
Вече старейшини.
Трр-мезаз направи гримаса. Още двама новодошли в родовите храмове. Още един повод да привлече върху себе си обвиненията на говорителя Квв-панав и Дхаа’рр.
— Хайде — каза той на воините и си запробива път сред отломките, подготвен за възможно най-лошото.
Положението наистина беше лошо, но далеч не толкова, колкото очакваше. В северната стая имаше три дупки с доста внушителни размери. Помещението бе изпълнено с пушек и прах. Но другите поражения не изглеждаха толкова големи. И най-важно, откри двамата мрачанци, свити под масата. Очевидно здравата пораздрусани, но цели-целенички.