Двамата забелязаха зхиррзхианците и извикаха нещо. Гласовете им странно трепереха. Трр-мезаз тръгна към тях, очаквайки превода…
— Релето си е отишло — каза един от воините и посочи към стената, където бяха поставили тъмнолъчевия ретранслатор.
— Сигурно е паднало от вибрациите — каза Трр-мезаз. — Иди и го потърси. Останалите, махнете мрачанците оттук.
Воините се заеха със задачите си. Трр-мезаз хвърли още един поглед около себе си и излезе навън.
— Свързочник?
Появи се един старейшина.
— Докладвай.
— Не открихме никакви следи от хората-завоеватели — с напрегнат глас каза старейшината. — Но…
— Как така никакви следи? — настоя Трр-мезаз. — Абсолютно нищо?
— Абсолютно нищо — каза старейшината. — Никакви хора-завоеватели, никакви площадки за артилерия, никакви транспортни средства.
Трр-мезаз се огледа.
— Тогава по какво стреляха воините?
— Не зная — заядливо каза старейшината. — Може би по собствените си сенки. Все пак, където и да са се намирали хората-завоеватели, вече не са там.
Трр-мезаз го слушаше намръщено. Старейшината бе прав — след четвъртата експлозия не бяха последвали други.
— Сигурно сме ги изплашили.
— Или просто не са искали да ни дадат достатъчно време да ги засечем — мрачно каза старейшината — Което им дава възможност да използват позициите си отново.
Трр-мезаз го погледна. Старейшината беше ядосан. Ядосан до дъното на душата си — и освен това нетърпелив и отчаян. Един от онези зхиррзхиански ветерани, които избирателно си спомняха само добрите страни и перфектните изпълнения от времето на собствената си служба и очакваха воините от следващите поколения да бъдат като тях.
— Може би — каза Трр-мезаз. — От друга страна, може да се окаже нещо много по-просто. Нареди на изтребителите и сухопътните части да останат по местата си и да продължат да наблюдават.
— Слушам — изръмжа старейшината.
Трр-мезаз хвърли поглед към летището.
— И кажи на техниците да приведат интерпретатора отново в действие.
Старейшината изчезна. Малко по-късно от склада се появиха воините и мрачанците, които продължаваха да бърборят нещо с треперещите си гласове.
— Взехме и багажа им, командире — докладва един от воините. — Къде да ги отведем?
— Има една малка пристройка на северозападния ъгъл на хангара. Заведете ги там и ги поставете под стража. Имам предвид засилена стража.
— Слушам.
С крайчеца на окото си видя как тъмният лъч просветна през летището — интерпретаторът отново работеше.
— Чакайте малко — каза той на воините и се обърна към главния мрачанец. — Лахетилас, воините ви преместват в друга сграда. Там ще бъдете в безопасност.
Мрачанецът дори не дочака превода, а хвана ръката на Трр-мезаз и забръщолеви:
— Видяхте ли какво направиха хората? Опитаха се да ни унищожат.
— Да, видях — съгласи се Трр-мезаз. — Но тях вече ги няма и ние…
— Тук не сме в безопасност, командире — прекъсна го Лахетилас. — Нито тук, нито никъде другаде на тази планета. Хората сигурно знаят за нашата мисия при зхиррзхианците. Те отново ще се опитат да ни убият. Освен ако не сме далеч от обсега им. Настоявам да бъда отведен незабавно на зхиррзхиански свят.
— Разбирам тревогите ви, Лахетилас — опита се да го успокои Трр-мезаз. — Но точно в момента това е невъзможно. Ще говоря с Върховния вожд и ще видя какво може да се направи.
— Това не е добре — продължи мрачанецът. — Настоявам да изпратите съобщение до вашия главен свят.
Трр-мезаз изгледа мекото лице на другопланетянина и студено каза:
— Нека се разберем веднъж завинаги, Лахетилас. Не се намирате в положение, което да ви позволява да настоявате.
Лицето се промени. Още по-странно — промени се и гласът. Внезапно треперещият тон се смени с тих и спокоен.
— Съжалявам, командире — последва преводът. — Разбираме, че сме под пълната ви (нещо). Аз съм (нещо), защото се страхувам, че ще умрем.
— Разбирам ви — каза Трр-мезаз. По някакъв начин този нов тон го дразнеше още повече. Напомняше му на снизходителния тон на учител, чийто ученик не си е научил добре уроците. — Ще направим всичко възможно да гарантираме сигурността ви.
Лахетилас се наведе.
— Разбирам, командире. Ще ви се доверим.
— По-късно ще говорят с вас. — Трр-мезаз направи знак на един от воините и посочи хангара. Воинът кимна, даде знак на останалите и те поведоха мрачанците през летището. Без да изпуска от внимание небето, Трр-мезаз се отправи към коптера.
Сржант-яновец седеше на земята и наблюдаваше мрачанците.