— Атаката приключи ли? — попита Клнн-вавги.
— Така изглежда — каза Трр-мезаз, като вдигна ръка, за да блокира лъча на преводача. — Поне засега. Пленникът създаде ли ти проблеми?
— Никакви. През цялото време остана там, където му бе наредено. Дори не направи опит да седне, преди да го накарам.
Сржант-яновец сега гледаше нагоре към него.
— А да е правил нещо друго, което да не се квалифицира като заплаха? — попита Трр-мезаз. — Някакви движения с ръце или крака, или нещо подобно?
— Доколкото забелязах, нищо.
— Хм. — Трр-мезаз освободи връзката с преводача. — Както виждате, вашите воини не успяха да поразят целта си. — Той посочи мрачанците.
Лицето на човека-завоевател се промени, като чу превода.
— Не зная нищо за тази атака. Дойдох тук, за да обсъдим условията за (нещо).
— Така твърдите вие. Събитията обаче твърдят обратното. Защо искате да убиете мрачанците?
— Няма такова нещо — протестира Сржант-яновец. — Мрачанците не са наши врагове.
Трр-мезаз отново прекъсна връзката и се обърна към Клнн-вавги:
— Какво мислиш?
— Какво има за мислене? — възкликна Клнн-вавги, блокирал своята връзка. — Това със сигурност не бяха наши бойни глави.
Трр-мезаз хвърли поглед към склада.
— Да, но как са го направили? Нито старейшините, нито някой друг не е открил нито следа от позицията им. Никой не е видял нищо, което да пресича границите на селището.
Клнн-вавги сви рамене.
— Може да си се оказал прав и хората-завоеватели да имат мрежа тунели под земята и старейшините още да не са я открили. — Той погледна многозначително към коптера. — Или вече са имали всичко, което им е трябвало, в периметъра на селището.
— Да, точно за това си мислех преди малко — Трр-мезаз също погледна коптера. — Проблемът е, че оттук се вижда югозападната част на сградата, а експлозиите са засегнали източната и северната стена. Как са успели да накарат бойните глави да заобиколят сградата? Особено ако са толкова малки, че да не можем да ги засечем?
— Не знам. — Клнн-вавги погледна човека-завоевател, който все така си седеше на земята. — Знам обаче, че не трябва да обсъждаме това пред пленника. Може вече да са научили езика ни по-добре, отколкото предполагаме.
— Правилно. — Трр-мезаз направи знак на двамата воини до тях. — Някакви предложения къде да го сложим?
— В склада — хапливо каза Клнн-вавги. — Да видим как ще му хареса, ако приятелчетата му решат отново да пострелят.
— Изкусително, но непрактично. Местенцето е останало без врати. Да не споменавам трите съвсем новички изхода.
— Тогава какво ще кажеш за стаята с оптроника? — предложи Клнн-вавги. — Естествено, след като я опразним.
Трр-мезаз се замисли. Беше малко рисковано — стаята се намираше в същата сграда, в която бе интерпретаторът и друго чувствително оборудване. Но пленникът щеше да е на сигурно място, поне докато не подготвеха нещо по-подходящо.
— Чудесно. Заеми се с въпроса. И прати няколко воини да подготвят една-две квартири за гости. Защитени прозорци, резервни изходи — знаеш какво имам предвид.
— Няма проблем — кимна Клнн-вавги. — Ако ще имаме нови посетители, поне да можем да ги настаним, нали така?
— Да. — Трр-мезаз отново погледна към коптера. — И кажи на техниците да се заемат с тази машина. Искам да знам за всяко нещо, което е там. Особено за евентуални оръжия.
Слънцето се скриваше зад хоризонта и върху земята се стелеха дълги сенки. Трр-мезаз внимателно прекрачи през разбитата врата на склада. Двама зхиррзхиански воини бяха станали старейшини точно тук. Двама воини под негово командване…
Влезе в склада и разшири зениците си за нощно виждане, за да компенсира тъмнината. Неколцина воини разчистваха отпадъците. Онзи, който му трябваше, се намираше до една от дупките в северната стена. Встии-суув, един от катерачите, който беше с него по време на несполучливия опит да проникнат в територията на хората-завоеватели преди две завъртания.
— Страхотна бъркотия, а — отбеляза Трр-мезаз, щом го доближи.
Встии-суув се изправи.
— Определено.
Трр-мезаз махна към помещението.
— Какви са предположенията? Имате ли някакви идеи как са успели да го направят?
— Не — отрицателно махна с език Встии-суув. — Предполагам, че е възможно да са използвали ракети или снаряди с толкова малки размери, че да не сме ги засекли. Но тази теория определено не ми харесва.
— Знам какво имаш предвид — съгласи се Трр-мезаз, като гледаше пораженията около дупката. — Ако имат толкова мощни експлозиви, защо досега не са ги използвали?
— Именно — кимна Встии-суув. — Освен това оръжието не е ядрено. Иначе щеше да остави радиация.