— И все пак фактът, че не са го използвали досега, не означава, че не са разполагали с него — Трр-мезаз припряно опипваше неравните краища на дупката. Наистина, доста тънко дърво, но все пак пораженията бяха впечатляващи. — Ще трябва да проверим дали някоя от другите бази не е била подложена на подобна атака. Трябва ли да има толкова много трески отвън при такъв удар?
— Нямам представа — каза Встии-суув, като пристъпи към дупката и погледна земята навън. — Но можете да видите, че и отвътре никак не са малко.
— Да — съгласи се Трр-мезаз и отстъпи малко назад. — Един от малкото наполовина позитивни странични ефекти на военното дело — всеки научава нови неща в движение. Ще научим много за експлозиите и експлозивите, докато всичко това свърши.
— Защо не говорим с охраната, която е била тук по време на атаката? — предложи Встии-суув. — Може да са в състояние да ни разкажат какво се е случило.
— Вече се опитах да установя връзка с тях. За съжаление, все още са в шок. И не се знае кога ще излязат — доста сме далеч от осемнадесетте свята. — Той заговори по-тихо. — Дойдох преди всичко да ти кажа, че скоро може да се наложи отново да се покатерим. Вероятно през следващите четири-пет завъртания.
— Имате ли какво да вземете със себе си? — Зениците за нощно виждане на Встии-суув се присвиха.
— Скоро ще имаме — каза Трр-мезаз, като не забравяше нито за миг останалите воини и старейшините, който се рееха наоколо. Както и да го беше направил Трр-гилаг, явно досега никой не беше открил нищо. Искаше му се това да продължи колкото се може по-дълго. — Във всеки случай, предупреди и Клаа-нуур.
— Слушам. — Гласът на Встии-суув беше решителен. — Ще бъдем готови.
— Добре.
Трр-мезаз се отдалечи от стената, като продължаваше да мачка трески под краката си. Огледа от другата страна. Нещо не беше наред. Чувстваше го.
— Свързочник?
— Да, командире? — изникна моментално един старейшина.
— Кой наблюдаваше мрачанците по време на атаката?
— По едно съвпадение, аз.
— Кой беше с теб?
— Всъщност бях сам. Другите двама бяха изпратени да наблюдават охраняемия периметър.
— Разбирам — Трр-мезаз си отбеляза по-късно да обсъди въпроса за старшинството с техния говорител. — Можеш ли да ми кажеш какво точно правеха мрачанците в момента на първата експлозия?
— Вече докладвах това на говорителя… — Старейшината млъкна, като видя изражението на Трр-мезаз. — Нищо особено, командире. Просто седяха на масата.
— Същата маса, под която се бяха скрили?
— Да. Просто си седяха и си говореха, когато вратата експлодира.
Трр-мезаз погледна към масата. Беше доста близо до мястото, където бяха поставили тъмнолъчевия ретранслатор.
— Иди в стаята с интерпретатора и виж какво са си говорели.
— Мога да ви кажа още сега, командире — не знаем. Случайно бяха покрили ретранслатора няколко стоудара преди това.
— Как така случайно са го покрили?
— Мрачанците окачиха някакви декоративни парчета плат на различни места по стените — обясни старейшината. — Едно от тях се оказа върху ретранслатора.
Което означаваше, че техниците не бяха могли да запишат разговора им. Колко удобно за някого.
— И не сметна ли за необходимо да кажеш за това на някой от воините?
Старейшината явно започна да чувства известно неудобство.
— Имаше обявена пълна бойна готовност, командире. Вниманието на всички беше насочено към отбранителния периметър или към коптера на хората-завоеватели. Не мислех, че е жизненоважно този инцидент да се изглади моментално. Освен това ги наблюдавах. Не биха могли да направят нищо.
— С изключение…
Белите дробове на Трр-мезаз изведнъж се свиха. За миг главата му забуча и той усети някакво странно замайване…
Старейшината пред него пищеше. Лицето му беше изкривено от болка и страх.
Трр-мезаз изведнъж разбра какво се е случило.
— Командире! — извика един от воините. — Какво…
— Оръжие срещу старейшини! — извика Трр-мезаз, като се мъчеше да надвие обзелата го дезориентация. — Обща тревога!
Появи се втори старейшина.
— Командире, втори командир Клнн-вавги настоява да се явите в командно-наблюдателната зала — докладва той. — Иска разрешение да вдигне изтребителите във въздуха.
Трр-мезаз погледна още веднъж към дупките в стените.
— Дай му разрешение. И му кажи да вземе няколко воини и да дойде в стаята за оптроника.
Когато пристигнаха, човекът-завоевател стоеше изправен с гръб към стената на временната си килия. Все още напрегнат, все още напълно облечен. Сякаш ги очакваше.