— Кажи ми къде е — без никакви предисловия каза Трр-мезаз. — Веднага.
Лицето на човека-завоевател се промени, когато чу превода. Ивиците къси косъмчета над очите му се приближиха една към друга.
— Кое?
Трр-мезаз презрително махна с език. Надяваше се, че човекът-завоевател ще прояви поне малко разум сега, след като измамата беше разкрита.
— Оръжието срещу старейшини — рязко каза той. — Онова, което ти или воините ви използваха току-що срещу нас. На борда на коптера ли се намира, или наблизо има и други?
Лицето на пленника остана непроменено.
— Чух виковете, но каквото и да се е случило, то не е наше дело. Не зная нищо за това — как го нарекохте? Оръжие срещу старейшини ли?
— Не се прави на глупак — озъби се Клнн-вавги. — Много добре знаеш за какво говори командирът.
— И знаем, че знаеш — добави Трр-мезаз. — Нещо повече, приготвили сме всичко необходимо за…
В този миг се появи отново — внезапно замайване, но този път по-силно, почти болезнено. Той протегна ръка към вратата, за да се опре на нея. Замъгленото му съзнание все пак не забравяше, че човекът-завоевател все още стои изправен до стената. До него Клнн-вавги изкрещя нещо и лазерните пушки се насочиха към пленника.
— Чакайте! — извика Трр-мезаз. — Не стреляйте.
Пушките неуверено трепнаха.
— Командире? — настоя Клнн-вавги.
— Казах да не стреляте. — Последните следи от главозамайването се стопиха и Трр-мезаз отново се изправи срещу пленника.
Той все още стоеше там, без да предприеме никакъв опит да се възползва от неочакваното предимство, което имаше. Може би наблюдаваше реакцията им?
— Според всички правила би трябвало да те убия. Да ги оставя да те застрелят. Предполагам, разбираш това.
— Каквото и да се е случило, вината не е моя — спокойно каза пленникът. Гласът му звучеше почти искрено. Почти убедително.
Почти.
— Чудесно. Щом това е начинът, по който искаш да играем. Втори, вземи няколко техници да прегледат отново коптера. И повикай лечителите. Искам онова устройство, което е скрито под кожата на лицето му, да бъде махнато. — После се обърна отново към човека-завоевател. — Можеш да ни сътрудничиш, ако искаш. Изборът си е твой.
Известно време другопланетянинът не откъсваше очи от него. След това лицето му някак се сви.
— Добре. Но няма нужда от лечители.
Той вдигна двете си ръце към главата си, към мястото, където старейшините бяха открили скритото устройство. Лазерните пушки заплашително се вдигнаха. Бавно и внимателно пленникът започна да маха част от кожата си.
Клнн-вавги слисано изруга, когато парчето махната кожа стана още по-голямо. Трр-мезаз кимна — Трр-гилаг никога не му беше споменавал за подобно нещо.
Краят на устройството вече се виждаше — малко и плоско, на цвят почти като кожата, но лесно различимо в инфрачервения спектър. Човекът-завоевател хвърли отделеното парче кожа на леглото. След това внимателно отдели устройството.
— Остави го на леглото — нареди Трр-мезаз. — И се отдалечи.
Пленникът се подчини. Трр-мезаз направи знак и един от воините със страхопочитание взе устройството и кожата и му ги подаде.
— Ух — изръмжа Клнн-вавги. — Видя ли това, командире? Той просто го изтръгна направо от…
— Това не е кожа.
— Какво?
— Не е кожа — повтори Трр-мезаз и обърна парчето. — Поне не неговата собствена. Виждаш ли? Няма никаква кръв.
— Проклет да съм! — Клнн-вавги се вгледа още по-отблизо. — Невероятно добра имитация.
— Точно това е била целта.
Трр-мезаз погледна към пленника.
— Явно е нещо много важно, щом техниците ви са хвърлили толкова труд да го скрият — отбеляза той, като подхвърляше устройството в дланта си. — Какво е това?
Човекът-завоевател завъртя глава.
— Това не е оръжие.
— Тогава какво е?
Мълчание.
— Чудесно — каза Трр-мезаз. — Ще открием сами.
Даде знак и всички излязоха от стаята, след което я заключиха.
— Охраната да остане същата — нареди той на воините, когато излязоха навън в студената нощ. — Е, втори? Някакви коментари?
— Десет към едно, че това е оръжието срещу старейшини — кисело каза Клнн-вавги.
— Да — промърмори Трр-мезаз, като се взираше в устройството. — Може би.
— Не изглеждаш много убеден.
Трр-мезаз сви рамене.
— Просто цялата тази история ми се вижда доста фалшива. Да, накараха ни да се поразмърдаме малко, но само толкова. Не ни нападнаха, нямаше повече атаки срещу мрачанците, а пленникът дори не направи опит да се измъкне. Какво печелят от всичко това?
— Може би информация — предположи Клнн-вавги. — Сега знаят какви степени на мощност на това оръжие могат да ни засегнат.