— Позна — потвърди ревностно Итън. — Причината, поради която човек като мен дава бащински съвети, е, че малко завижда на мъж на твоите години. Така гледаме да бъдем квит с вас, младите. Злобно, ужасно злобно.
Очите на Ландри блеснаха от свежия хумор.
— Онази гърла, която висеше на ръката ти миналия месец във Вегас, не изглеждаше да търси по-млад от теб!
Итън въздъхна тежко и поклати глава.
— Тъжно ми е да го кажа, но онова момиченце се интересуваше единствено от банковата ми сметка. За жалост, госпожица Онър би се впечатлила по същия начин.
— Така ли мислиш? — попита внимателно Ландри.
— Е — каза леко провлачено Итън, — предполагам, че си заслужава да се опита.
Ландри се сепна от внезапното неочаквано напрежение, което усети, когато си представи как Итън Бейли или някой друг се опитва да направи впечатление на Онър Мейфийлд. Сигурно съм се побъркал — каза си той. Итън само го дразнеше. Той си наложи думите му да прозвучат преднамерено небрежно.
— Долу ръцете от нея, Итън, стари приятелю. Аз първи я видях.
— И кога възнамеряваш да я видиш пак?
Ландри огледа спокойния хиподрум.
— Тази сутрин. Поканих я на тренировките. — Той леко присви очи, като погледна часовника си. — Обеща, че ще се опита да дойде.
— Може би нещо й се е случило — предположи Итън. — Дамата си има работа, нали ти така каза? Нещо, свързано с художествено оформление?
— Вътрешен дизайн на офиси. Също и на жилища, струва ми се.
Кон отговори разсеяно, като започна да се чуди дали в края на краищата Онър щеше да го подведе. Бе й се обадил сутринта, след като вечеряха заедно, и бе я поканил на тренировките на конете. Примамката е привлекателна, помисли си той. Струваше му се, че ще й бъде приятно да гледа заниманията на конете. Отначало тя като че ли се поколеба, но след това в изблик на ентусиазъм каза, че ще се опита да дойде.
Кон беше сигурен, че Онър ще дойде. Всичко си отиваше точно на място. Когато той прие онази вечер чека, и двамата знаеха, че с това не се заличава дългът между двамата. Видя благодарността в очите й. Бе примесена с предпазливост, но бе истинска.
Онър се бе уплашила от Грейнджър, а той се бе заел да се справи с положението заради нея. Освен това я предпази от клопката на полицията на паркинга. Истински рицар в блестящи доспехи, си каза язвително Ландри. След това се зачуди защо този образ толкова го обезпокои.
Много неща го тревожеха, но не трябваше да го притесняват толкова. Всичко изглеждаше толкова просто и честно, когато реши да я проследи. Решението бе взето интуитивно и смело, предизвикано от чувството, че трябва да бъдат зададени някои въпроси и единственият останал, който би могъл да им даде отговор, беше Онър Мейфийлд. Не че той мислеше, че Онър ще знае какво точно се бе случило преди толкова много години, но тя бе от рода Мейфийлд. Чрез нея би могъл да провери за нещо нередно, за чувството за несправедливост, което толкова време го преследваше. Но ако Онър разбереше кой е той, щеше да избяга. Всъщност, по всяка вероятност щеше да бъде достатъчно умна, за да избяга. Така че здраво да я впримчи, преди да се разкрие пред нея.
Сега, след като я бе целунал, Ландри знаеше, че първите нишки от паяжината бяха поставени на сигурно място. Отговорът от нейна страна беше безпогрешен. Тялото му все още си го спомняше, както и кипящото негодувание, че моментът все още не бе подходящ, за да я вкара в леглото насила.
Да, тази сутрин тя щеше да дойде, каза си Ландри, изпитвайки чувство на задоволство. Връзките на благодарност и на сексуално привличане бяха на мястото си. Комбинацията между тях бе силна и с малко късмет — неустоима.
— Ето я. — Итън Бейли прекъсна мислите на Кон, махайки весело към Онър, която се приближаваше към тях с препълнена чаша кафе в ръка. — Насам, госпожице Онър.
Кон обърна глава, изпълнен с известно собственическо задоволство. Тази сутрин тя изглеждаше добре — косата й бе сресана зад едното ухо и прихваната с шнола. Тънка шемизета с цвят на индиго бе пристегната с колан над приятно прилягащи й джинси. Нещо в начина, по който се движеше, когато се приближи, го изпълни с неудържимо очакване. Кон се изправи на крака.
Стигайки до преградата, Онър видя в очите на Кон Ландри погледа на ловец. Това предизвика лека тръпка, която премина през тялото й, точно както осъзна удоволствието, което я изпълваше в негово присъствие. Може би рано тази сутрин, тя бе права, като си помисли, че вероятно няма да е зле да отклони поканата. Винаги когато беше с Кон, рискуваше да задълбочи тази връзка, която предчувстваше, че е опасна. И все пак не устоя на изкушението.
— Започнах да си мисля, че няма да успееш да дойдеш — каза тихо Кон, след като се поздравиха. Огледа я втренчено, поглъщайки всеки детайл.