— Имайте милост, госпожице. Кон е в града само заради надбягванията. Той е съвсем сам и ми се струва напълно логично, че иска да наблюдава голямото надбягване на Легаси заедно с толкова миловидно създание като вас.
Ландри кимна на новодошлия.
— Онър, това е Итън Бейли. Той има няколко коня при моя треньор, Тоби Хъмфри. Итън, запознай се с Онър Мейфийлд.
— Здравейте, как сте? — попита любезно тя, протягайки ръка. Пръстите й веднага бяха силно стиснати от мека длан.
— Съвсем добре, госпожице Онър. Госпожица сте, нали? — Той демонстративно разгледа безименния й пръст. — Тук, в Калифорния, човек невинаги може да бъде сигурен. Вие имате доста странен подход към живота.
— Не се оставяй Итън да те будалка — посъветва я сдържано Кон. — Може и да е роден в Тексас, но прекарва ужасно много време в Калифорния.
— Само защото Тоби Хъмфри е най-добрият треньор и работи в Калифорния — въздъхна Итън Бейли. — А аз обичам да съм колкото може по-близо до конете си.
— Момче от ранчо по природа — каза Кон, но в тона му имаше приветливост, която подсказа на Онър, че другият мъж му допада. — Никога не би предположила, че се занимава с недвижими имоти по Западния бряг, нали?
— Ландри, стари приятелю, много добре знаеш, че призванието ми е точно толкова законно и вълнуващо, колкото твоето. Някои обективно настроени хора биха казали дори повече. — Итън Бейли протегна ръка и потупа Легаси по врата. — Днес изглежда добре, нали, Легаси? Ще оставиш онези дървеняци да ти дишат праха.
В отдалечения край на обора се чу шум от движение и един дребен жилав мъж, който изглеждаше около шейсет и пет годишен, се приближи към тях с бърза крачка. Придружаваха го двама млади коняри.
— Добър ден, госпожице. — Дребният мъж любезно поздрави Онър, като докосна крайчеца на вехтото си кепе, и спря пред бокса на Легаси. — Здравейте, Кон, Итън. Време е да заведа Легаси да го оседлаят.
Той отстъпи назад, както и останалите, докато една млада жена тръгна напред, за да поеме Легаси.
— Тоби, запознай се с една приятелка на Ландри.
Итън Бейли представи треньора, чието внимание беше раздвоено между Легаси и мъжа, който му плащаше, за да тренира животното.
— Той е в добра форма, Кон — обяви Хъмфри. — В много добра форма.
Конят излезе от бокса с енергична походка, която говореше за потеклото и доброто му физическо състояние. Онър усети, че се захласва по красиво сложеното създание. Мускулите по хълбоците на Легаси плавно се движеха под кожата, която конярите бяха лъскали часове наред. Много добре съзнавайки, че е в центъра на вниманието, той разтърси грива и се изправи на задните крака.
— Да тръгваме — предложи вежливо Ландри.
Улови Онър за ръка и я поведе след малката процесия, образувана от треньора, конярите и танцуващия кон.
— Колко е красив! — въздъхна Онър, на която вече и през ум не й минаваше да се измъкне от обещанието си да гледа конните надбягвания. Усещаше как я завладява треската, обхванала организаторите на надбягванията.
— Имате финансови интереси спрямо него — изтъкна Ландри, като наблюдаваше как изражението й се променя. — Семейна връзка.
— Може би ще си направя удоволствието да заложа няколко долара за него — реши Онър. Тя пренебрегна едва доловимото ударение, с което бяха произнесени думите „семейна връзка“.
— Ще отидем да заложим, след като го видим оседлан.
Те последваха Легаси и придружаващите го до яслите при трибуните, където конете бяха оседлани и жокеите се качиха на тях.
— Днес кой ще язди Легаси? — попита Итън Бейли свойски, когато всички гледаха как оседлават жребеца с малкото седло.
Ландри вдигна единия си крак на най-долното стъпало на металната преграда и се облегна напред на лакти, за да наблюдава приготовленията за надбягването.
— Хъмфри избра Милтън. Каза, че като му дойде времето, ще бъде достатъчно разумен, за да остави Легаси да действа както знае.
Бейли кимна.
— Определил е Милтън да язди Кавалиър на осмата обиколка. Не мога да се оплача от момчето. Последния път при мен, когато яздеше Кавалиър, се представи много добре.
Онър слушаше разговора за надбягвания и усети как пулсът й се ускорява. Поне възбудата, която я обземаше, не е от страх — помисли си тя в изблик на благодарност към мълчаливия мъж до себе си. Искрено надявайки се, че каквото и да се бе случило на паркинга, щеше завинаги да я освободи от тревогите й относно Грейнджър, тя си позволи отново да я завладее възбудата от това, че има нещо общо, макар и косвено, с надбягвания на коне на живо.