— Чувствам се displace… мъчно ми е за нея.
— Остави я. Всички си имаме проблеми, нали, миличка?
Когато Ашли си тръгваше в петък следобед, Денис Тибъл я спря.
— Хей, ще ми направиш ли една услуга?
— Съжалявам, Денис, аз…
— Хайде де. Я по-весело! — Той я хвана за ръка. — Нуждая се от съвет, който може да ми даде само жена.
— Денис, не съм в настро…
— Влюбих се и искам да се оженя, но има проблеми. Ще ми помогнеш ли?
Ашли се поколеба. Не го харесваше, но не виждаше защо да не се опита да му помогне.
— Не може ли да почака до утре?
— Трябва да говоря с теб още сега. Наистина е спешно.
Тя дълбоко си пое дъх.
— Добре.
— Може ли да отидем у вас?
Ашли поклати глава.
— Не. — Боеше се, че няма да е в състояние да го накара да си тръгне.
— Тогава у нас?
Тя се поколеба.
— Добре. — „Така ще мога да си тръгна, когато аз поискам. Ако успея да му помогна да спечели жената, в която е влюбен, навярно най-после ще ме остави на мира.“
— Господи! — каза Тони на Алет. — Тя отива в апартамента на онова нищожество. Можеш ли да повярваш, че е толкова тъпа? Къде й е умът?
— Просто се опитва да му помогне. Няма нищо лошо в…
— О, я стига, Алет. Кога ще пораснеш? Човекът иска да я чука.
— Non va. Non si fa cosi.
— Самата аз не бих могла да го кажа по-добре.
Апартаментът на Денис Тибъл беше мебелиран в неокошмарен стил. По стените се редуваха плакати със сцени от стари филми на ужасите, с голи модели и хранене на диви зверове. По масите бяха пръснати малки еротични дърворезби.
„Това е жилище на луд“ — помисли си Ашли.
Нямаше търпение да се махне от тук.
— Хей, радвам се, че дойде, миличка. Наистина съм ти благодарен. Ако…
— Не мога да остана дълго, Денис — предупреди го тя. — Разкажи ми за жената, в която си влюбен.
— Тя наистина е голяма работа. — Тибъл й предложи цигара. — Ще запалиш ли?
— Не пуша. — Наблюдаваше го, докато си палеше цигара.
— Нещо за пиене?
— Не пия.
Той се ухили.
— Не пушиш и не пиеш. Остава третата, най-интересна възможност, нали?
Тя рязко изрече:
— Денис, ако не…
— Само се шегувах. — Отиде до бара и наля вино. — Пийни си малко. Нищо няма да ти стане. — Подаде й чаша.
Тя отпи.
— Разкажи ми за нея.
Денис Тибъл седна на дивана до Ашли.
— Никога не съм срещал друга като нея. Тя е секси като теб и…
— Престани, иначе си тръгвам.
— Хей, това беше комплимент. Както и да е, тя е лудо влюбена в мен, но родителите й са големи клечки и ме мразят.
Ашли нищо не каза.
— Та въпросът е, че ако аз настоя, тя ще се омъжи за мен, но ще се отчужди от родителите си. А е твърде близка с тях и ако се оженим, те със сигурност ще се откажат от нея. После някой ден може да ме обвинява за това. Разбираш ли проблема?
Тя отново отпи от виното.
— Да. Аз…
След това пред очите й като че ли се спусна мъгла.
Събуди се бавно със съзнанието, че се е случило нещо ужасно. Чувстваше се като упоена. Струваше й невероятно усилие дори само да отвори очи. Ашли се огледа наоколо и започна да изпада в паника. Лежеше гола на легло в евтина хотелска стая. Успя да седне и слепоочията й запулсираха. Нямаше представа къде е и как се е озовала там. Върху нощното шкафче имаше меню за румсървиз и тя го взе. „Хотел «Чикаго Луп». — Зашеметена, Ашли го препрочете. — Какво правя в Чикаго? Откога съм тук? Отидох у Денис Тибъл в петък. Кой ден сме днес?“ — С все по-засилваща се тревога тя вдигна телефонната слушалка.
— Какво обичате?
Говоренето също трудно й се удаваше.
— Кой… кой ден сме днес?
— Днес е седемнайсети…
— Не. Искам да кажа, кой ден от седмицата сме?
— А. Днес е понеделник. Мога ли…
Ашли замаяно затвори. „Понеделник.“ Губеха й се две денонощия. Седна на ръба на леглото и се опита да си спомни. Бе отишла в жилището на Денис Тибъл… изпи чаша вино… След това — нищо.
Беше й сложил нещо в чашата. Бе чела за такива опиати. Приказките, че искал съвета й, бяха само капан. А тя идиотката му повярва. Не си спомняше да е ходила на летището, да е пътувала за Чикаго или да се е регистрирала в този евтин хотел заедно с Тибъл. Нещо повече — нямаше спомен какво се е случило в тази стая.
„Трябва да се махна от тук“ — отчаяно си помисли. Чувстваше се омърсена, сякаш е бил насилен всеки сантиметър от тялото й. Какво й беше направил? Като се мъчеше да не мисли за това, тя стана от леглото, влезе в малката баня и застана под душа. Остави горещата струя да облива тялото й, като се опитваше да измие ужасните мръсни неща, които й се бяха случили. Ами ако забременее? От мисълта да има дете започна да й се гади. Спря водата, избърса се и отиде до гардероба. Дрехите й ги нямаше. Вътре откри само черен кожен минижуп, евтина наглед къса блузка и обувки с тънки високи токчета. Макар че я отвращаваха, нямаше друг избор. Бързо се облече и се погледна в огледалото. Приличаше на проститутка.