— Сигурен съм, че всички сте чули за случилото се с господин Тибъл — започна детективът. — Нуждаем се от вашата помощ, за да открием кой го е убил. Някой от вас знае ли дали е имал врагове? Някой да го е мразел достатъчно, за да го убие? — Последва мълчание. Блейк продължи: — Споменавал е, че ще се жени. Обсъждал ли е въпроса с някой от вас?
Ашли откри, че дишането й е затруднено. Сега бе моментът да говори. Сега бе моментът да разкаже на заместник-шерифа какво е направил с нея Тибъл. Но си спомни лицето на баща си, когато му описваше случая. Щяха да обвинят него в убийството.
Баща й никога не би убил когото и да е.
Той беше лекар.
Той беше хирург.
Денис Тибъл е бил кастриран! Заместник-шерифът казваше:
— … и никой от вас не го е виждал, след като в петък си е тръгнал от тук, така ли?
„Давай — помисли си Тони. — Кажи му. Кажи му, че си ходила в апартамента му. Защо не му кажеш?“
Блейк изчака малко, като се мъчеше да скрие разочарованието си.
— Е, ако някой от вас си спомня нещо, което може да е от полза, ще съм ви благодарен, ако ми телефонирате. Господин Милър има номера ми. Благодаря ви.
Той се отдалечи заедно с Шейн към изхода.
Ашли усети, че й прималява от облекчение.
Заместник-шериф Блейк се обърна към Шейн:
— Бил ли е особено близък с някой от колегите си?
— Не. Струва ми се, че Денис не беше близък с никого. Една от нашите компютърни операторки много го привличаше, но помежду им никога не е имало нищо.
Детективът спря.
— Тя тук ли е в момента?
— Да, но…
— Бих искал да поговоря с нея.
— Добре. Можете да използвате кабинета ми.
Двамата се върнаха обратно и Ашли ги видя да се приближават. Крачеха право към нейното бюро.
— Ашли, заместник-шериф Блейк би искал да поговори с теб.
Значи знаеше! Щеше да я пита за посещението й в апартамента на Тибъл. „Трябва да внимавам“ — каза си.
Детективът я наблюдаваше.
— Имате ли нещо против, госпожице Патерсън?
Тя си възвърна дар-слово.
— Не, ни най-малко. — И го последва в кабинета на Шейн Милър.
— Седнете. — Двамата седнаха. — Разбрах, че Денис Тибъл е бил влюбен във вас.
— Аз… предполагам… — „Внимавай!“ — Да.
— Излизахте ли с него?
„Да отидеш в апартамента му не е същото като да излизаш с него.“
— Не.
— Говорил ли ви е за жената, за която искал да се жени?
Тя затъваше все по-надълбоко. Възможно ли е да й поставя капан? Може би вече знаеше, че е била в апартамента на Тибъл. Навярно бяха открили отпечатъците й. Сега бе моментът да му разкаже какво е направил с нея Денис. „Но ако му разкажа — отчаяно си помисли, — това ще го отведе при баща ми и ще го свържат с убийството на Джим Клиъри.“ Дали знаеха и за това? Но полицейското управление в Бедфорд нямаше причини да уведомява полицейското управление в Кюпъртино. А може би имаше?
Заместник-шериф Блейк я наблюдаваше и очакваше отговора й.
— Госпожице Патерсън?
— Моля? А, извинете ме. Това толкова ме разстрои…
— Разбирам ви. Тибъл споменавал ли ви е за онази жена, за която искал да се жени?
— Да… но не ми каза името й. — Поне това беше вярно.
— Някога били ли сте в апартамента му?
Ашли дълбоко си пое дъх. Ако отречеше, разпитът навярно щеше да приключи. Но ако бяха открили отпечатъците й…
— Да.
— Били сте в апартамента му, така ли?
— Да.
Сега вече я гледаше по-внимателно.
— Казахте, че никога не сте излизали с него.
Мислите й препускаха.
— Така е. Не съм ходила с него, не. Отидох да му занеса едни документи, които беше забравил.
— Кога е било това?
Тя се почувства като в капан.
— Беше… преди около седмица.
— И друг път не сте ходили в жилището му?
— Точно така.
Сега вече нямаше проблем даже и да бяха намерили отпечатъците й.
Заместник-шерифът мълчеше, наблюдаваше я и тя се чувстваше виновна. Искаше й се да му каже истината. Може би в апартамента бе проникнал крадец и го беше убил — същият крадец десет години преди това и на пет хиляди километра от тук е убил Джим Клиъри. Ако вярваш в съвпадения. Ако вярваш в Дядо Коледа. Ако вярваш във феи.
„Проклет да си, татко!“
— Това е ужасно престъпление — каза детективът. — Като че ли липсва мотив. Но през всичките години, откакто съм в полицията, никога не съм виждал престъпление без мотив. — Отговор нямаше. — Известно ли ви е дали Денис Тибъл е взимал наркотици?
— Сигурна съм, че не е взимал.
— Какво ни остава тогава? Не е заради наркотици. Не са го обрали. На никого не е дължал пари. Изглежда остава само любовна връзка, нали? Жена, която го е ревнувала.
„Или баща, който е искал да защити дъщеря си.“