— Ще бъда там.
Квебекският конгресен център на булевард „Рене Льовеск“ е изключително модерна четириетажна сграда от стъкло и стомана, която побира хиляди хора. В девет сутринта огромните зали бяха пълни с компютърни специалисти от целия свят, които обменяха информация по най-новите открития. Те обикаляха мултимедийните зали, изложбите и видеоконферентните центрове. Едновременно се провеждаха шест семинара. На Тони й доскуча. „Само приказки, нищо интересно“ — мислеше си тя. В един без петнайсет се измъкна от залата и взе такси до ресторанта.
Жан-Клод я очакваше. Той я хвана за ръка и топло каза:
— Тони, толкова се радвам, че успя да дойдеш.
— Аз също.
— Ще се опитам да прекараш приятно. Нашият град е много красив.
Тя го погледна и се усмихна.
— Сигурна съм, че ще ми хареса.
— Бих искал да прекараме колкото може повече време заедно.
— Можеш ли да си вземеш отпуска? Ами бижутерийния магазин?
Той се усмихна.
— Ще трябва да се оправят без мен.
Метр д’отелът им донесе менюто.
— Искаш ли да опиташ нашата френско-канадска кухня? — попита я Жан-Клод.
— С удоволствие.
— Тогава нека поръчам и за теб. — Той се обърна към метр д’отела. — Nous voudrions le Brome Lake Duckling. — После обясни на Тони: — Това е местно ястие, патица, приготвена в калвадос и пълнена с ябълки.
— Страхотно.
Така и се оказа.
По време на обеда двамата разказаха за себе си.
— Така. Никога ли не си се женил? — попита Тони.
— Не. А ти?
— Не.
— Не си открила подходящия мъж.
„О, Господи, щеше да е чудесно, ако беше толкова просто.“
— Не.
Разговаряха за Квебек и какво могат да правят заедно.
— Караш ли ски?
Тони кимна.
— Обожавам ските.
— O, bon, moi aussi. Освен това можем да караме снегомобили, да се пързаляме, да обикаляме магазините…
В ентусиазма му имаше нещо почти момчешко. Тя никога не се бе чувствала толкова приятно с друг мъж.
Шейн Милър така организира програмата им, че ходеха на конгресните заседания сутрин и следобедите им бяха свободни.
— Не зная какво да правя тук — оплака се Алет на Тони. — Ужасно е студено. Ти какво ще правиш?
— Всичко — усмихна се тя.
— A piu tardi.
Тони и Жан-Клод всеки ден обядваха заедно, а после й показваше града. Тя никога не беше виждала друго място като Квебек. Все едно, че откриваше живописно френско село в Северна Америка от края на миналия век. Старите улици носеха странни имена като „Стълбището Строшиврат“, „Под крепостта“ и „Моряшкия скок“.
Посетиха Цитаделата, чиито стени пазеха Стария Квебек, гледаха традиционната смяна на почетния караул в крепостта. Обикаляха търговските улици, „Сен Жан“, „Картие“, „Кот дьо ла Фабрик“, скитаха се из Картие пти шампле.
— Това е най-старият търговски квартал в Северна Америка — каза й Жан-Клод.
— Прекрасно е.
Където и да отидеха, имаше грейнали коледни дървета, коледни сцени и музика за удоволствието на минувачите.
Той я заведе да карат снегомобили в провинцията. Докато се носеха по тесния склон, младият мъж извика:
— Как се чувстваш?
Тони усети, че това не е случаен въпрос. Тя кимна и тихо отвърна:
— Чудесно е.
Алет прекарваше свободното си време по музеите. Посети базиликата „Нотр Дам“, черквата „Добрият пастир“ и музея „Августин“, но не прояви интерес към нищо друго от онова, което предлагаше Квебек. Имаше десетки прекрасни ресторанти, но когато не се хранеше в хотела, тя отиваше в „Льо коменсал“, вегетарианска кафетерия.
От време на време си мислеше за своя приятел в Сан Франциско, художника Ричард Мелтън, и се чудеше какво прави и дали си спомня за нея.
Ашли с ужас очакваше Коледа. Изкушаваше се да телефонира на баща си и да му каже да не идва. „Но с какво мога да се оправдая? Ти си убиец, не искам да те виждам, това ли?“
А Коледа наближаваше.
— Искаш ли да ти покажа моя бижутериен магазин? — попита я Жан-Клод.
Тони кимна.
— С удоволствие.
„Парен Джюълърс“ се намираше в сърцето на Квебек на улица „Нотр Дам“. Когато влезе вътре, Тони се смая. По Интернет Жан-Клод й бе казал: „Имам малък бижутериен магазин.“ Всъщност магазинът се оказа много голям и изискан. Пет-шест служители обслужваха клиентите.
Тя се огледа и възкликна:
— По… поразително е.
Той се усмихна.
— Merci. Бих искал да ти дам cadeau — коледен подарък.
— Не. Не е необходимо. Аз…
— Моля те, не ме лишавай от това удоволствие.
Отведе я до една от витрините, пълна с пръстени. — Кажи ми кой ти харесва.
Тони поклати глава.