— Ужасно са скъпи. Не мога…
— Моля те.
Погледна го за миг, после кимна.
— Добре. — Отново разгледа витрината. По средата имаше голям смарагдов пръстен с диаманти.
Жан-Клод видя, че гледа към него.
— Харесва ли ти смарагдовият пръстен?
— Прекрасен е, но е ужасно…
— Твой е. — Извади малък ключ, отключи витрината и го взе.
— Не, Жан-Клод…
— Pour moi. — Той го постави на пръста й. Беше й по мярка.
— Voila! Това е знак свише.
Тони стисна ръката му.
— Аз… не зная какво да кажа.
— Не мога да изразя какво удоволствие ми доставя това. Тук има един чудесен ресторант, казва се „Павилон“. Искаш ли да вечеряме там?
— Където кажеш.
— Ще ти позвъня в осем часа.
В шест часа следобед телефонира бащата на Ашли.
— Страхувам се, че ще трябва да те разочаровам, Ашли. Няма да мога да дойда за Коледа. Един мой важен пациент от Южна Америка получил инфаркт. Довечера заминавам за Аржентина.
— Аз… много съжалявам, татко — като се опитваше да бъде убедителна, отвърна тя.
— Ще го компенсираме, нали, скъпа?
— Да, татко. Приятен полет.
Тони с нетърпение очакваше вечерята с Жан-Клод. Щеше да е прекрасно. Докато се обличаше, тихо си тананикаше.
„Мисля, че Жан-Клод е влюбен в мен, майко.“
„Павилон“ се намира в огромната „Гар дьо Пале“, старата железопътна гара на Квебек. Това е просторен ресторант с дълъг бар до входа. В единайсет всяка вечер десетина маси се отместват настрани, за да отворят пространство за дансинг и диджеят започва програмата си със записи, включващи реге, джаз и блус.
Тони и Жан-Клод пристигнаха в девет и собственикът топло ги посрещна на вратата.
— Мосю Парен. Много се радвам да ви видя.
— Благодаря, Андре. Това е госпожица Тони Прескот, господин Никола.
— За мен е удоволствие, госпожице. Масата ви е готова.
— Храната е превъзходна — увери я Жан-Клод, когато ги настаниха. — Хайде да започнем с шампанско.
Поръчаха си paillard de veau, torpille, салата и бутилка валполичела.
Тони не можеше да откъсне очи от смарагдовия пръстен, който й беше подарил Жан-Клод.
— Толкова е красив! — възкликна тя.
Той се приведе към нея.
— Tu aussi. Не мога да ти обясня колко съм щастлив, че най-после се срещнахме.
— И аз — тихо отвърна Тони.
Диджеят започна своята програма. Жан-Клод я погледна.
— Искаш ли да потанцуваме?
— С удоволствие.
Танците бяха една от големите й страсти и когато излезе на дансинга, Тони забрави за всичко друго. Като малка танцуваше с баща си и майка й казваше: „Това дете е тромаво.“
Жан-Клод я притискаше към себе си.
— Танцуваш прекрасно.
— Благодаря. — „Чу ли го, майко?“
„Иска ми се това да продължава вечно“ — помисли си Тони.
На път за хотела той я попита:
— Cherie, искаш ли да минем през нас и да пийнем нещо?
Тони се поколеба.
— Не тази вечер, Жан-Клод.
— Тогава утре, peut-etre?
Тя стисна ръката му.
— Утре.
В три часа през нощта полицай Рене Пикар патрулираше с автомобила си по „Гран але“ в „Картие Монкалм“, когато забеляза, че предната врата на двуетажна тухлена къща е широко отворена. Той спря до тротоара и отиде да провери. Приближи се до входа и извика:
— Bon soir. Y a-t-il, quelqu’un?2
Не получи отговор. Влезе във фоайето и се насочи към голямата дневна.
— C’est la police. Y a-t-il, quelqu’un?3
Отново никакъв отговор. В къщата цареше неестествена тишина. Полицай Пикар разкопча кобура си и започна да обикаля първия етаж, като викаше и влизаше от стая в стая. Единственият отговор бе зловещо мълчание. Върна се във фоайето. Елегантно стълбище водеше към втория етаж.
— Alio! — Нищо.
Когато изкачи стълбището, той извади пистолета си. Отново извика, после пое по дългия коридор. Вратата на една от спалните пред него беше открехната. Пикар се приближи, отвори я и пребледня.
— Mon Dieu!
В пет часа сутринта в сградата от сив камък и жълти тухли на булевард „Стори“, в която се помещава полицейското управление, инспектор Пол Кайе попита:
— С какво разполагаме?
— Жертвата се казва Жан-Клод Парен — отвърна полицай Ги Фонтен. — Бил е намушкан с нож поне десетина пъти и е кастриран. Патологът казва, че убийството е станало през последните три-четири часа. Открихме в джоба на сакото на Парен сметка от „Павилон“. Измъкнахме собственика на ресторанта от леглото.
— Да?
— Мосю Парен е бил в „Павилон“ заедно с жена на име Тони Прескот, брюнетка, много привлекателна, с английски акцент. Управителят на бижутерийния магазин на мосю Парен твърди, че вчера мосю Парен довел в магазина жена, отговаряща на същото описание, и я представил като Тони Прескот. Подарил й скъп смарагдов пръстен. Също така смятаме, че преди смъртта си мосю Парен е правил секс с някого и че оръжието на убийството е нож за писма със стоманено острие. По него имаше отпечатъци. Пратихме го в лабораторията и ФБР. Очакваме резултатите.