Това я караше да се чувства невероятно свободна, сякаш е открила лек за някаква ужасна болест.
Двамата обядваха в музея.
— Какво ще си вземеш? — попита Ричард. — Правят страхотен ростбиф.
— Аз съм вегетарианка. Ще си поръчам само салата. Благодаря.
— Добре.
До масата им се приближи млада, привлекателна сервитьорка.
— Здравей, Ричард.
— Здрасти, Бърнис.
Алет неочаквано изпита ревност. Реакцията й я изненада.
— Готови ли сте с поръчката?
— Да. За госпожица Питърс салата и сандвич с ростбиф за мен.
Сервитьорката я наблюдаваше. „Дали ревнува?“ — зачуди се Алет. Когато жената се отдалечи, каза:
— Много е красива. Добре ли я познаваш? — И се изчерви. Веднага съжали, че го беше попитала.
Ричард се усмихна.
— Често се храня тук. При първото ми идване нямах много пари. Поръчах си сандвич и Бърнис ми устрои истинско пиршество. Страхотна е.
— Изглежда много мила — рече Алет. И си помисли: „Бедрата й са дебели.“
После заговориха за художници.
— Веднъж исках да отида в Живерни — каза тя. — Където е рисувал Моне.
— Знаеш ли, че той е започнал като карикатурист?
— Не.
— Така е. После се запознал с Буден, който му станал учител и го убедил да започне да рисува на открито. Има една страхотна история. Моне толкова се увлякъл от рисуването на открито, че когато решил да нарисува някаква жена в градината на платно, по-високо от два и половина метра, трябвало да изкопае ров, за да може да го повдига или спуска със скрипци. Сега картината е в музея „Д’Орсе“ в Париж.
Времето летеше бързо и приятно.
Следобед Алет и Ричард обиколиха различните изложби. Колекцията се състоеше от над четирийсет хиляди експоната — от древноегипетски находки до съвременни американски платна.
Фактът, че в присъствието на Ричард не й идваха наум каквито и да е лоши мисли, я изпълваше с удивление. „Che cosa significa?“
Към тях се приближи униформен пазач.
— Добър ден, Ричард.
— Здравей, Брайън. Това е моя приятелка, Алет Питърс. Алет, Брайън Хил.
— Харесва ли ви в музея? — попита я Брайън.
— О, да. Прекрасно е.
— Ричард ме учи да рисувам — каза пазачът.
Алет погледна към Ричард.
— Наистина ли?
— А, само малко го насочвам — скромно отвърна той.
— Прави нещо много повече, госпожице. Винаги съм искал да стана художник. Тъкмо затова постъпих на работа в музея, защото обичам изкуството. Така или иначе Ричард често идва тук и рисува. Когато видях как работи, си помислих: „Искам да съм като него.“ И го попитах дали е съгласен да ме учи. Той е страхотен. Виждали ли сте картините му?
— Да — отвърна тя. — Невероятни са.
Когато останаха сами, тя каза:
— Много любезно от твоя страна, Ричард.
— Обичам да помагам на хората — отвърна той, като я гледаше в очите.
На излизане от музея я попита:
— Съквартирантът ми довечера е на купон. Какво ще кажеш да се отбием у нас? — Усмихна се. — Бих искал да ти покажа някои картини.
Алет стисна ръката му.
— Не още, Ричард.
— Както кажеш. Ще се видим ли следващия уикенд?
— Да.
Той нямаше представа с какво нетърпение го очаква Алет.
Ричард я изпрати до паркинга, където бе оставила колата си. Докато потегляше, той й махаше с ръка.
Когато си лягаше същата вечер, Алет си помисли: „Истинско чудо е. Ричард ме освободи.“ Тя заспа и го сънува.
В два часа през нощта съквартирантът на Ричард Мелтън Гари се върна от рожден ден. В апартамента беше тъмно. Той включи лампата в дневната.
— Ричард?
Тръгна към спалнята. Когато стигна на прага и погледна вътре, щеше да повърне.
— Успокой се, синко. — Детектив Уитиър гледаше към треперещия мъж на стола. — Хайде сега пак да повторим. Той имаше ли някакви врагове, някой да го е мразил достатъчно, за да го убие?
Гари преглътна.
— Не. Всички… всички обичаха Ричард.
— Някой не го е обичал. Откога сте съквартиранти?
— От две години.
— Бяхте ли любовници?
— За Бога! — възмути се той. — Не. Бяхме приятели. Живеехме заедно от финансови съображения.
Детектив Уитиър огледа малкия апартамент.
— Със сигурност не е било обир — рече. — Тук няма нищо за крадене. Съквартирантът ти имаше ли си приятелка?
— Не… А, да. Интересуваше се от едно момиче. Струва ми се, че започваше да се привързва към нея.
— Знаеш ли как се казва?
— Да. Алет. Алет Питърс. Работи в Кюпъртино.