Выбрать главу

Детектив Уитиър и детектив Рейнолдс се спогледаха.

— В Кюпъртино ли?

— Божичко! — възкликна Рейнолдс.

Трийсет минути по-късно детектив Уитиър разговаряше по телефона с шериф Даулинг.

— Боже мой!

— Току-що се свързах с ФБР. Компютърът им показва, че е имало три убийства с кастриране, които много приличат на това. Първото е било в Бедфорд, Пенсилвания, преди десетина години. Втората жертва е Денис Тибъл — вашият случай, после същият начин на действие в Квебек и сега тук.

— Няма никаква логика. Пенсилвания… Кюпъртино… Квебек… Сан Франциско… Има ли някаква връзка?

— Опитваме се да открием. За Квебек е нужен паспорт. ФБР проверява дали някой, който е бил там около Коледа, се е намирал в някой от другите градове по време на убийствата…

Когато пресата надуши какво става, по първите страници на вестниците из целия свят се появиха заглавията:

СЕРИЕН УБИЕЦ ВИЛНЕЕ…

QUATRES HOMMES BRUTALEMENT TUES ET CASTRES…

WIR SUCHEN FUR EIN MANN DER CASTRIERT SEINE HOPFERE

MANIAC DI HOMICIDAL SULLO SPREE CRESPO DI UCCISIONE

Психолози важно анализираха убийствата по телевизията.

— … и всички жертви са мъже. Поради начина, по който са намушкани и кастрирани, това несъмнено е дело на хомосексуалист, който…

— … така че, ако полицията успее да открие връзка между жертвите, навярно ще се окаже, че това е дело на любовник, когото те са пренебрегнали…

— … но бих казал, че това са несвързани помежду си убийства, извършени от човек, който е имал властна майка…

В събота сутринта детектив Уитиър телефонира на заместник-шериф Блейк от Сан Франциско.

— Имам нова информация за вас, заместник-шериф.

— Казвайте.

— Току-що ми позвъниха от ФБР. Кюпъртино е вписан като местожителство на американка, която се е намирала в Квебек в деня на убийството на Парен.

— Интересно. Как се казва?

— Патерсън. Ашли Патерсън.

В шест часа същия следобед заместник-шериф Блейк позвъни на вратата на Ашли Патерсън. Чу я предпазливо да пита:

— Кой е?

— Заместник-шериф Блейк. Бих искал да поговоря с вас, госпожице Патерсън.

След продължително мълчание вратата бавно се отвори. Ашли напрегнато го погледна от прага.

— Може ли да вляза?

— Да, разбира се. — „Дали е за татко? Трябва да внимавам.“ Тя го настани на дивана в дневната. — Какво обичате, заместник-шериф?

— Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса?

Ашли неспокойно започна да се върти.

— Ами… не зная. Заподозряна ли съм?

Той успокоително се усмихна.

— Не, госпожице Патерсън. Това е обичайна процедура. Разследваме няколко убийства.

— Не зная нищо за никакви убийства — бързо отвърна тя.

„Прекалено бързо?“

— Наскоро сте били в Квебек, нали?

— Да.

— Познавате ли Жан-Клод Парен?

— Жан-Клод Парен ли? — Замисли се за момент. — Не. Никога не съм чувала за него. Кой е той?

— Има бижутериен магазин в Квебек.

Ашли поклати глава.

— Не съм купувала никакви бижута там.

— Работили сте заедно с Денис Тибъл.

Тя усети, че страхът й отново се надига. Значи наистина беше заради баща й.

— Не сме работили заедно — предпазливо отвърна. — Работехме в една и съща компания.

— Разбира се. От време на време ходите в Сан Франциско, нали, госпожице Патерсън?

Тя се зачуди накъде бие детективът. „Внимавай.“

— Понякога, да.

— Някога срещали ли сте художник на име Ричард Мелтън?

— Не. Не познавам никого с това име.

Заместник-шериф Блейк ядосано я погледна.

— Госпожице Патерсън, имате ли нещо против да дойдете в полицията и да се подложите на детектора на лъжата? Ако искате, можете да повикате адвоката си и…

— Нямам нужда от адвокат. С удоволствие ще се подложа на теста.

Специалистът по тестуване с детектора на лъжата се казваше Кийт Росън и беше един от най-добрите. Наложи се да отмени уговорката си за вечеря, но с удоволствие услужи на Сам Блейк.

Той настани Ашли на стол и я свърза с проводниците на машината. Росън вече четирийсет и пет минути бе разговарял с нея, за да получи необходимата му информация за миналото й и да прецени емоционалното й състояние. И сега беше готов да започне.

— Удобно ли ви е?

— Да.

— Добре. Тогава да започваме. — Натисна един от бутоните. — Как се казвате?

— Ашли Патерсън.

Погледът му се местеше между жената и разпечатката на детектора.

— На колко сте години, госпожице Патерсън?

— На двайсет и осем.

— Къде живеете?

— На Виа Камино Корт десет хиляди деветстотин шейсет и четири в Кюпъртино.

— Работите ли?

— Да.

— Обичате ли класическа музика?