— Вече свършихме.
— Как се справих?
— Разговарях с Тони и Алет. Положихме добро начало, Ашли.
Получи писмо от Дейвид Сингър.
Скъпа Ашли,
Пиша ти само няколко реда, за да знаеш, че мисля за теб и се надявам, че лечението ти напредва. Всъщност често си мисля за теб. Като че ли заедно сме преживели войните. Битката беше сурова, но спечелихме. Имам добра новина. Увериха ме, че от Квебек и Бедфорд няма да повдигат обвинение срещу теб. Ако мога да направя нещо, само ми пиши.
На следващата сутрин д-р Келър отново хипнотизира Ашли, за да разговаря с Тони.
— Какво има сега, готин?
— Просто желая да си побъбрим. Искам да ти помогна.
— Не се нуждая от помощта ти. И така съм си добре.
— Е, аз обаче се нуждая от твоята помощ, Тони. Искам да те питам нещо. Какво мислиш за Ашли?
— За госпожица Кльощав задник ли? Я не ме стряскай.
— Не я ли харесваш?
— Меко казано.
— Какво не ти харесва в нея?
Последва пауза.
— Опитва се да пречи на всички да се забавляват. Ако от време на време не се налагам, животът ни ще е пълна досада. Досада. Тя не обича да ходи по купони, да пътува и изобщо да се забавлява.
— Но ти обичаш, така ли?
— Можеш да се обзаложиш. Нали точно за това е животът, готин?
— Родена си в Лондон, нали, Тони? Искаш ли да ми разкажеш за това?
— Ще ти кажа само едно. Иска ми се сега да съм там.
Мълчание.
— Тони… Тони…
Но тя вече си беше отишла.
— Искам да разговарям с Алет — каза Гилбърт Келър. — Изражението на Ашли се промени. Той се наведе напред и тихо я повика: — Алет.
— Чу ли разговора ми с Тони?
— Да.
— Двете с Тони познавате ли се?
— Да. — „Разбира се, че се познаваме, тъпако.“
— Но Ашли не знае за вас, нали?
— Не.
— Ти харесваш ли Ашли?
— Нямам нищо против нея. — „Защо ми задаваш всички тези тъпи въпроси?“
— Защо не разговаряш с нея?
— Тони не иска.
— Тя винаги ли ти казва какво да правиш?
— Тони ми е приятелка. — „Не е твоя работа.“
— И аз искам да съм ти приятел, Алет. Разкажи ми за себе си. Къде си родена?
— В Рим.
— Рим харесва ли ти?
Гилбърт Келър видя, че изражението на Ашли се променя и тя неочаквано се разплака. Той се наведе над нея и успокоително каза:
— Всичко е наред, Сега ще се събудиш, Ашли…
Тя отвори очи.
— Разговарях с Тони и Алет. Те са приятелки. Искам трите да се сприятелите.
Докато Ашли обядваше, в стаята й влезе един от санитарите и видя оставена на пода картина. Той я разгледа и после я отнесе в кабинета на д-р Келър.
В кабинета на д-р Люисън се провеждаше съвещание.
— Как върви, Гилбърт?
— Разговарях с двете алтер его — замислено отвърна той. — Доминира Тони. Тя е от Англия и не желае да говори за това. Другата самоличност, Алет, е родена в Рим и също не е много приказлива. Затова ще се съсредоточа върху този момент. Там е причинена травмата. Тони е по-агресивната. Алет е чувствителна и затворена. Обича да рисува, но се страхува да го прави. Трябва да открия причината.
— Значи смяташ, че Тони доминира над Ашли?
— Да. Ашли не е съзнавала съществуването й, нито пък това на Алет. Но Тони и Алет се познават. Това е много интересно. Тони има прекрасен глас, Алет е талантлива художничка. — Показа пейзажа, който санитарят му бе донесъл. — Мисля, че вероятно талантите й са ключът към проблема.
Веднъж седмично Ашли получаваше писма от баща си. След като ги прочиташе, тя тихо седеше в стаята си и не искаше да разговаря с никого.
— Те са единствената й връзка с дома — каза на Ото Люисън д-р Келър. — Смятам, че засилват желанието й да се измъкне от тук и да започне нормален живот. От полза е и най-малкото…
Ашли започваше да свиква с новата си среда. Пациентите като че ли свободно се разхождаха наоколо, макар че на всяка врата и по коридорите можеха да се видят санитари. Порталите винаги бяха заключени. Имаше обща стая, където можеха да се събират и да гледат телевизия, спортен салон и трапезария. Пациентите бяха японци, китайци, французи, американци… Полагаха се всички усилия болницата да изглежда колкото може по-нормално, но когато Ашли се връщаше в стаята си, винаги заключваха вратата зад нея.
— Това не е болница — оплака се на Алет Тони. — Това си е затвор.
— Но доктор Келър мисли, че може да излекува Ашли. И тогава ще можем да си отидем.
— Не бъди глупава, Алет. Не разбираш ли? Единственият начин да излекува Ашли е да се избави от нас, да ни накара да изчезнем. С други думи, за да я излекува, ние трябва да умрем. Е, аз няма да го допусна.