Последва продължително мълчание.
— Ужасно съжалявам — каза Ото Люисън. — Но мисля, че ни дадохте отговора на въпроса, който се опитвахме да открием, доктор Патерсън. Сега доктор Келър ще може да работи на конкретна основа.
— Въпросът е прекалено болезнен за мен и никога не съм го обсъждал.
— Разбирам. — Психиатърът си погледна часовника. — Ашли ще се забави още малко. Защо не отидете при госпожица Анистън в градината, а аз по-късно ще пратя-дъщеря ви.
Д-р Патерсън се изправи.
— Благодаря ви.
Ото Люисън го изпрати с поглед. Нямаше търпение да сподели с д-р Келър какво е научил.
Виктория Анистън и Катрина го очакваха.
— Видя ли Ашли? — попита Виктория.
— След няколко минути ще я пратят тук — отвърна той. После се огледа наоколо. — Прекрасно е, нали?
Катрина се втурна към него.
— Искам пак да се изкача на небето.
Той се усмихна.
— Добре. — Взе я на ръце, подхвърли я във въздуха и после отново я хвана.
— По-високо!
— Дръж се. Хайде сега. — Отново я подхвърли. Момиченцето пищеше от удоволствие.
— Хайде пак!
Д-р Патерсън стоеше с гръб към сградата, затова не видя, че оттам излизат Ашли и д-р Келър.
— По-високо! — изпищя Катрина.
Ашли се спря на прага. Тя наблюдаваше как баща й си играе с момиченцето и времето като че ли спря. После всичко се случи в забавено движение.
Момиченце, което подхвърлят във въздуха…
— По-високо, тате!
— Дръж се. Хайде сега.
И после момиченцето беше хвърлено на леглото…
Някакъв глас му говореше:
— Ще ти хареса…
Образ на мъж, който ляга до нея на леглото. Момиченцето пищеше:
— Стига. Не. Моля те, не.
Лицето на мъжа беше в сянка. Той я притискаше надолу и галеше тялото й.
— Не ти ли е приятно?
Внезапно сянката се вдигна и Ашли видя лицето на мъжа. Беше баща й.
Като го гледаше да си играе в градината с момиченцето, тя започна да крещи, неспособна да се овладее.
Д-р Патерсън, Виктория Анистън и Катрина се стреснаха и се обърнаха към нея.
— Ужасно съжалявам — бързо изрече д-р Келър. — Днес не е подходящ ден. Можете ли да дойдете друг път? — И отведе Ашли.
Пратиха я в спешното отделение.
— Пулсът й е прекалено ускорен — отбеляза д-р Келър. — В момента е в състояние на амнезия. — Той се приближи до нея и я повика: — Ашли, няма от какво да се страхуваш. Сега си в безопасност. Никой няма да ти направи нищо. Просто слушай гласа ми и се отпусни… отпусни се… отпусни се…
Трябваше му половин час.
— Ашли, разкажи ми какво се случи. Какво те разстрои?
— Татко и момиченцето…
— Да?
Отговори му Тони:
— Тя не може да го приеме. Страхува се, че той ще направи с момиченцето същото, каквото направи и с нея.
Психиатърът внимателно я наблюдаваше.
— Какво… какво е направил с нея?
Случи се в Лондон. Тя беше в леглото си. Той седна до нея и каза: „Ще те направя много щастлива, миличка.“ Започна да я гъделичка, а тя се смееше. И после… той й съблече пижамата и започна да си играе с нея. „Не ти ли е приятно?“ Ашли се разпищя: „Стига. Недей да ми правиш така.“ Но той не престана. Притисна я и продължаваше ли продължаваше…
— За пръв път ли се случваше, Тони? — попита д-р Келър.
— Да.
— На колко години беше Ашли?
— На шест.
— И тогава си се родила ти, нали?
— Да. Ашли беше прекалено ужасена, за да го приеме.
— Какво се случи после?
— Татко всяка нощ идваше в леглото при нея. — Сега думите се лееха от устата й. — Тя не можеше да му попречи. Когато се прибраха вкъщи, Ашли разказа на мама какво се е случило и тя я нарече „лъжлива малка кучка“.
Вечер Ашли се страхуваше да заспи, защото знаеше, че татко ще дойде в стаята й. Той я караше да го гали и после си играеше със себе си. И я предупреждаваше: „Недей да казваш на никого за това, иначе няма да те обичам.“ Тя не можеше да каже на никого. Майка и татко постоянно се караха и Ашли си мислеше, че вината е нейна. Знаеше, че е направила нещо лошо, но нямаше представа какво. Мама я мразеше.
— Колко време продължи това? — попита д-р Келър.
— Когато бях на осем… — Тони млъкна.
— Продължавай, Тони.
Лицето на Ашли се промени и на стола вече седеше Алет.
— Преместихме се в Рим, където татко правеше изследвания в „Поликлинико Умберто Примо“ — каза тя.
— И там си се родила ти?
— Да. Ашли не можа да изтърпи онова, което се случи една нощ, затова трябваше да дойда и да я пазя.