— Абсолютно никаква. В тези моменти напълно е изключвала и Тони е взимала връх.
Два дни по-късно.
— Удобно ли ти е, Ашли?
— Да.
— Искам да ни разкажеш за Денис Тибъл. Беше ли ти приятел?
— Двамата работехме в една и съща компания. Но не бяхме приятели.
— Според полицейския доклад в апартамента му са били открити твоите отпечатъци.
— Така е. Отидох там, защото искаше да го посъветвам за нещо.
— И какво се случи?
— Поговорихме няколко минути и той ми даде чаша вино с нещо упойващо.
— Какво е следващото нещо, което си спомняш?
— Аз… събудих се в Чикаго.
Изражението й започна да се променя. След миг с него разговаряше Тони.
— Искаш ли да знаеш какво се случи в действителност?
— Разкажи ми, Тони.
Денис Тибъл взе, бутилката с вино и каза:
— Хайде да се настаним по-удобно. — После я поведе към спалнята.
— Денис, не искам да…
Озоваха се в спалнята и той я събличаше.
— Зная какво искаш, миличка. Искаш да, те чукам. Затова дойде тук.
Тя се мъчеше да се откъсне от него.
— Престани, Денис!
— Не и докато не ти дам онова, за което си дошла. Ще ти хареса, миличка.
Той я блъсна на леглото. Ръцете му се плъзнаха между краката й. Това бе гласът на баща й: „Ще ти хареса, миличка.“ И той проникваше в нея, а тя безмълвно пищеше: „Не, татко. Стига!“ И — после я обзе неизразимата ярост. Ашли видя бутилката, грабна я, разби я в ръба на масата и заби острите й краища в гърба му. Той изкрещя и се опита да се изправи, но тя го държеше здраво и продължаваше да го удря. Накрая Тибъл се свлече на пода.
— Стига — из хленчи той.
— Обещаваш ли повече никога да не го правиш? Е, ние ще се погрижим, за това. — Взе парче стъкло и се наведе към слабините му.
След кратко мълчание д-р Келър попита:
— Какво направи след това, Тони?
— Реших, че ще е по-добре да избягам от там, преди да се появи полицията. Трябва да призная, че бях много възбудена. Исках за известно време да се махна от скучния живот на Ашли и имах приятел в Чикаго, затова реших да отида там. Не го намерих, затова обиколих магазините, минах през няколко бара и изобщо добре си прекарах.
— Какво се случи после?
— Настаних се в хотел и заспах. — Сви рамене. — Оттам нататък парада командваше Ашли.
Събуди се бавно със съзнанието, че се е случило нещо ужасно. Чувстваше се като упоена. Струваше й невероятно усилие дори само да отвори очи. Ашли се огледа наоколо и изпадна в паника. Лежеше гола в евтина хотелска стая. Нямаше представа къде е и как се е озовала там. Успя да седне и слепоочията й запулсраха.
Стана от леглото, влезе в малката баня и застана под душа. Остави горещата струя да облива тя лото й, като се опитваше да измие ужасните, мръсни неща, които й се бяха случили. Ами ако забременееше? От мисълта да има дете започна да й се гади. Ашли спря водата, избърса се и отиде до гардероба. Дрехите й ги нямаше. Вътре откри само черен кожен минижуп, евтина наглед къса блузка и обувки с високи тънки токчета. Макар че това облекло я отвращаваше, нямаше друг избор. Бързо се облече и се погледна в огледалото. Приличаше на проститутка.
— Татко, аз…
— Какво се е случило?
— В Чикаго съм и…
— Какво правиш в Чикаго?
— Сега не мога да ти обяснявам. Трябва ми самолетен билет до Сан Хосе. Нямам никакви пари в себе си. Можеш ли да ми помогнеш?
— Разбира се. Почакай… Самолет на „Американ Еърлайнс“ излита от „О’Хеър“ в десет и четирийсет, полет четиристотин и седем. Запазил съм ти място.
— Алет, чуваш ли ме? Алет.
— Тук съм, доктор Келър.
— Искам да поговорим за Ричард Мелтън. Били сте приятели, нали?
— Да. Беше много… simpatico. Бях влюбена в него.
— Той обичаше ли те?
— Мисля, че да. Той беше художник. Обикаляхме музеите и разглеждахме картините. Когато бях с Ричард, се чувствах… жива. Мисля, че ако някой не го беше убил, щяхме да се оженим.
— Разкажи ми за последния път, когато бяхте заедно.
— На излизане от музея Ричард ми каза: „Съквартирантът ми довечера е на купон. Какво ще кажеш да се отбием у нас? Бих искал да ти покажа някои картини.“
„Не още, Ричард.“
„Както кажеш. Ще се видим ли следващия уикенд?“
„Да.“
— После си тръгнах — каза Алет. — И тогава го видях за последен път…
Д-р Келър забеляза, че лицето й се променя и отново придобива живите черти на Тони.
— Тя така си мисли — заяви Тони. — Но истината е друга.