В заведението почти не използваха усмирителни ризи, но пък често пребиваха пациентите си. Ролята на усмирителна риза често изпълняваха инжекциите, след тях ръцете безжизнено се отпускаха, краката омекваха, ставите се усукваха и болният вече не беше опасен.
Ролята на добрия удар с шокова палка изпълняваше химическото съединение на течна сяра с окиси. Приликата с удара беше абсолютна. Чак до подуването на мястото, където беше бита инжекцията и многодневното усещане, като че ли под кожата ти има накълцано стъкло, а мускулите ти постоянно се дерат от остри ножове.
В СССР считаха, че сярата изолира мозъчните центрове от повредения от психическата болест сектор, написаха се обширни дисертации на тази тема, много обикновени лекари станаха кандидати на медицинските науки, а кандидатите защитаваха докторски дисертации пак заради тази сяра. На запад съветското изобретение се определяше като „химична палка“.
Освен от натрапчиви идеи, Фазил Куциев страдаше и от „графомания“. Той пишеше стихове и разкази, всичките посветени на татарския проблем. Затова му инжектираха течната сяра в китките на ръцете, за да не пише, и в ходилата, за да не пречи на висшето началство да ръководи заведението с изолационен режим. Куциев беше упорит и щом поне малко го отпуснеше болката, от своя трети корпус, разположен на мястото на бившата манастирска библиотека, отново отиваше на втория, „командирски“ етаж.
Диагнозата на Куциев беше „постоянна“ — „късна шизофрения“, болест, която не съществуваше в природата, но беше създадена от земляка на Фазил, Бакир Мурджиев — татарин от Казанския университет. „Късната“ беше особена разновидност на шизофренията. Тя се проявяваше чак след четиридесетата година. И предимно при писатели или художници. За своето откритие в психиатрията Бакир Мурджиев получи званието член-кореспондент и вълна от протести от страна на цивилизования Запад.
Тази вълна тръгна от Германия, чиито учени някога сами бяха измислили шизофренията и сами я бяха определили като раздвояване на съзнанието. Вълната идеше и от Франция, чиито учени никога не са възприемали немската гледна точка. Вълната идеше и от далечната Америка.
Но Фазил Куциев така и не научи за гласовете в негова защита. Доведен до отчаяние, един ден той сграбчи дългия кухненски нож, прикован към стената с верига, и се опита да нападне минаващия наблизо главен лекар, другаря Кузмин. Онзи имаше добра реакция, на младини той беше боксьор, и отскочи встрани. Тогава Фазил, разбирайки какво го чака, се хвърли към разпределителното табло и се опита да отскубне шалтера, за да умре от токов удар. Но не му провървя. Младият лекар самбист Федя Полетаев сграбчи известния писател като кученце за врата, а другият лекар, Иван Кошкин, помъкна Куциев заедно с притичалите санитари през двата коридора в шестата килия.
Между пациентите тя се наричаше „килерът на Буратино“. Всички или почти всички психичноболни знаеха колко добре е оборудвано складчето за примитивни и изтънчени мъчения. С препарати. С механизми…
За първи път Фазил не вървеше с подгъващи се колене покрай платната на великия холандец, а „пътуваше“, носен от чужди ръце. Гениалните уроди се зъбеха зад гърба му и може би му съчувстваха. От „килера на Буратино“ по традиция имаше само един път към свободата — с краката напред.
Но не всички се държаха така непредпазливо, както Фазил. Едни търсеха подход към „добрия лекар“, рижия и луничав Федя Полетаев. Други, с помощта на роднините си, намираха финансов компромис с Ванюша Кошкин, че дори и през главата му — със самия Кузмин.
Илинското изолационно заведение се считаше за най-затънтеното. Неслучайно се намираше на най-стръмния завой на Десва. През пролетта, по време на прилива, завоят на реката изчезваше под водата, превръщайки „лечебницата“ в остров. Като остров това парче суша дочакваше средата на юни и в началото на ноември отново беше изцяло обкръжено от вода — ВЕЦ-ът, който се намираше по-горе по течението, отваряше шлюзовете си, надигайки водата в ниското с три метра над естественото ниво.
Наблизо нямаше железопътна линия. Зимно време можеше да се стигне до най-близкия районен център само с шейна или моторен скутер. Тъкмо заради своята откъснатост от света Илинското заведение имаше славата на добра болница, без натрапчиви психари — от тук не можеше да се изпрати писмо нито до Върховния съд, нито до Генералния секретар. Това си беше безсмислено.