На главата му беше надянат шлем, който трябваше да подава в определена последователност свръхвисокочестотни сигнали. Креслото на Турецки беше обградено от четири страни с пластмасови щитове с антирадарно покритие, което се използваше в невидимия самолет „Стелт“, за да екранират страничните лъчения. Очите му не се затваряха, защото горните клепачи бяха залепени за веждите с лепенка. Пред очите му стоеше компютърният монитор.
Информацията в мозъка на бившия следовател се набиваше по сигнал от компютъра и при това попадаше направо в подсъзнанието. Когато у Турецки, седящ в креслото с отворени очи, настъпваше фазата на бързия сън, компютърът се включваше и програмата започваше да се внедрява. На екрана се мяркаха цифри, имена и дати: „Сергей Сергеевич Иванов, година на раждане…“ В слушалките на шлема нещо пищеше. Преведената в звукови сигнали информация летеше направо в подсъзнанието му. Датчиците от шлема внимателно следяха за качеството на предаваната информация. „Жизненоважна задача на Сергей Иванов след получаването на заповедта е да изпълни следните действия…“
Главният лекар Кузмин не беше спал цяло денонощие, работеше над Турецки и много се вълнуваше. Предварителните експерименти с четиримата психичноболни, както му беше съобщил Ваганов, завършили неудачно. Идиотите не изпълнили онази задача, за която бяха програмирани. Наистина, системата за самоунищожение беше ефективно задействана и в Илинское се беше върнал само един — с псевдонима Безпръстия. Беше се върнал само защото, за разлика от другите трима, пак заради експеримента, не бяха го програмирали да се самоунищожи. Но той не беше успял да съобрази как да вземе най-лесно ръкописа на полковник Васин от следователя и се наложи да му изпратят на помощ нормален съпровождащ екип.
В общи линии обработката на психически болните беше показала, че е нужен съвършено здрав човек, добре познаващ Москва, който има свободен достъп до висшите ешелони на властта.
Главният лекар, който почти четири денонощия се занимаваше с Турецки, накрая съвсем се изтощи, но остана доволен от извършената работа. Турецки от време на време идваше на себе си, но в други моменти отново се унасяше. Компютърът и енцефалографът показваха, че заложената информация е усвоена стабилно. Кривите на енцефалографа, които показваха индивидуалните характеристики на мозъчната дейност, сега бяха съвсем други.
Фьодор Устимович реши да остави временно Турецки и да го предаде на наблюдаващия лекар Ваня Кошкин. Но дори и на него Кузмин не се доверяваше напълно и не му обясни кой е всъщност новият болен, „преведен в Илинское от Ташкент“.
Колкото и да искаше, сега Турецки не можеше да си спомни нищо. Дори и това, че се казва Сергей Сергеевич Иванов, щеше да си спомни много по-късно, чак когато заложената информация ще изплува от подсъзнанието, ще изплува като негови лични спомени…
Грязнов остави откраднатия „Москвич“ до дома на Васин и умърлушено се затътри пеша към военното градче, да „продължа банкета“, помисли с ирония.
Още не беше стигнал до армейската столова, когато видя, че някой тичаше насреща му. Беше Пивоваров.
— Другарю Грязнов! Вячеслав! — викаше в движение той. — Какво правите? В каква беля ме вкарахте!
Грязнов спря на идеално чистата бетонна пътечка и чакаше Пивоваров да налети върху него. Спецът започна да се пени:
— Еее, следователю! Какви номера ми въртите с твоя приятел!
— Извинявай, но ние също сме на служба. Държите ни вързани. Не сме дошли тук да седим по банкети.
— Не зная, ние искахме да ви бъде по-приятно! — възкликна спецът. — Сега няма да те изпускам от очи. Поне тебе да изпратя в Съветския съюз жив и здрав. — Пивоваров стисна юмрука си и го размаха под носа на Грязнов. — Спешно ви молят да се върнете! Делото, с което се занимавате, е предадено на друга инстанция. На, порадвай се… — Пивоваров протегна на Грязнов сгънатото листче с телефонограмата.
Слава бързо го изчете и попита:
— Да няма някаква грешка?
— Ти какво си мислиш, следователю? За какви ни имаш? Истинска шифрована телефонограма! Не може да има грешка.
— Къде е Турецки?
— В Москва. Къде може да бъде? Да не би да чака тебе, блудния следовател! Да знаеш, че ще напиша рапорт до вашата генералша Романова, за да знае какви ги вършите в Германия… Разхождате се, където не трябва.