— Пъргави момчета сте, както виждам; успяхте да закопаете Васин…
— Лично посрещнах вас, а вашия Васин поне половин година не съм го виждал — направи обидена физиономия Пивоваров. — Така че не приемам никакви обвинения. Аз си изпълнявам задълженията — да ви придружавам и да ви помагам според силите си. И ще се справя със задачата си! Обещавам ти, Слава, че лично ще те натикам в самолета и няма да си тръгна, докато не те видя във въздуха…
— Ти ли качи Турецки на самолета?
— Не. С Турецки се занимаваше май оня — Женя Фролов, от военната прокуратура. Ако знаете как ми омръзнахте вие, следователчета московски — каза спецът. — И без вас си имаме много тревоги с извеждането на армията, а сега и Московската прокуратура, пък и МУР на главата ни… Добре, стига съм те навиквал. Хайде да вървим, да пийнем отлична бира в кутии. Аз черпя. Билетът ти е поръчан…
— Без Турецки? Без да се срещна с командването? — присви очи Грязнов.
— Никакво командване няма да те приеме. Всички заминаха за Берлин. С Турецки ще се срещнете в Москва, на твоята „Петровка“…
Грязнов помисли малко и махна с ръка. Щом ще е бира, бира да е. Ще трябва да пообиколи магазините и да приеме компанията на Пивоваров. Все пак с кола е…
От известно време в специалната психозона започнаха кардинални промени. По заповед на главния лекар Фьодор Устимович Кузмин надзирателите и дееспособните болни подмениха бодливата тел, която беше опъната над манастирските стени, докараха система за включване на ток с високо напрежение към бодливата тел. Наистина, тази система засега не работеше, защото нямаше нужда от нея, но от любопитство понякога я включваха през нощта, макар че главният лекар недоволстваше — харчеше се много ток.
Смениха ключалките на някои от килиите. Някои стаи бяха ремонтирани и в тях можеше да се живее не по-лошо отколкото в хотел.
Преди в Илинския „спецсанаториум“ имаше повече от сто и шейсет души. Но изведнъж започнаха да ги разпределят по други заведения, така че към деветдесета година останаха не повече от петдесет души.
Някои изпратиха в Казанската зона, други в Ташкент, а трети в специалната психозона край Луганск.
Главният лекар обясняваше промяната с перестройката. „В цялата страна тече перестройка, ние да не сме по-лоши“ — казваше той на останалите двама лекари Иван Кошкин и Фьодор Полетаев, другите бяха уволнени като излишни.
„Ще направим от Илинское земен рай — обичаше да се хвали Кузмин, когато пийне. — А как да си обясним това? Ами така, появи се богат покровител, богат спонсор, както казват сега…“ Кузмин не уточняваше кой беше спонсорът, но лекарите и медицинските сестри, както и надзирателите санитари не можеха да не забележат, че прекалено често започнаха да наминават в Илинское не съвсем обикновени хора.
Не бяха момчетата от „пето“, отговарящи за медицината в страната, а военни. За един от посещаващите ги генерали специално приготвиха две стаи до кабинета на Кузмин. Обзаведоха ги с вносни мебели и мебели от смоленски майстори, накачиха по стените акварели и картини, останали от „лудия“ период в творчеството на двама дисиденти художници, които вълната на демокрацията най-после освободи от Илинское, признавайки ги за здрави.
Освен това на третия етаж беше оборудвана и лаборатория за анализ и синтез на химически съединения, много добре снабдена с апаратура, предимно вносна. Тя беше създадена специално за нуждите на главния лекар Фьодор Устимович. В нея не се допускаше никой, с изключение на Ваня Кошкин — упорит пияч и изключително жесток лекар психиатър, който провеждаше експериментите си над лудите затворници, тренирайки върху тях своите способности на хипнотизатор.
Иван Кошкин в продължение на седмица беше хипнотизирал през стената на ординаторския кабинет един умствено изостанал и напълно безвреден луд — бившия чистач и безобиден крадец клептоман Гоша. Резултатът беше поразителен. В момента, в който лекарят Кошкин сядаше срещу стената и започваше да я дълбае с черните си очи, клептоманът Гоша започваше отчаяно да блъска по нея, молейки да престане да го хипнотизира.
Кошкин страшно се радваше на своите феноменални способности. Хипнозата през преграда беше нещо съвсем ново в парапсихологията. Затова през по-голямата част от работното си време Кошкин се занимаваше със своята странна дарба. Той, както и останалите лекари, медицинският персонал и охраната живееха близо до манастира — в малки двуетажни къщички.