На видеозаписите пак бяха снимани Васин и Норман Плат, дълго говореха на английски, но се чуваше руският превод.
На екрана се виждаха Васин и Корольов, които се разхождаха из Исламабад, ръкопляскаха в някакво кабаре, после се качваха на камион, който заминаваше за Афганистан. Както се разбра от руския превод зад кадър, те отиваха в интернационалния доброволчески отряд „Войници на късмета“.
Седнал в малката полутъмна видеозала, Грязнов погледна с подозрение към Меркулов:
— Монтаж! Американците са монтирали тази среща с Норман Плат.
— Ако е монтаж, то е много сполучлив — отвърна му Меркулов.
В ъгъла на екрана се мяркаха цифри — дата на заснемането, часа, минутите и дори летящите секунди. Камерата снимаше без прекъсване, поне такова беше впечатлението. Но все пак нещо предизвикваше недоверие към филма, още повече че Васин, както се разбираше от руския превод, направен от кагебистите, казваше, че с радост е готов да сътрудничи на Норман Плат и ще изпълни всяка задача.
Но пък полковник Васин никак не изглеждаше радостен на екрана. Той се мръщеше и нервно размахваше ръце.
— Американците биха могли с компютърна анимация да добавят нужните им кадри. Сега вече съществува такава фантастична техника и цифрова технология, че щом имат образа, веднага могат да моделират липсващи кадри — каза Грязнов. — Не забелязахте ли, че когато Васин говори за съгласието си да сътрудничи, камерата го снима откъм гърба, не се вижда движението на устните му. Допускам, че тази фраза е казана от Васин по друг повод, а после е монтирана точно в този кадър.
— Да, но камерата работи непрекъснато — бавно каза Левин.
— Непрекъснато ли? Страхувам се, че само ни се струва, както и на другарите от държавната сигурност.
В лабораторията на техническия отдел на „Петровка“ бяха направени нови снимки на полковник Васин. Меркулов каза, че е заповядал на следователя от прокуратурата Медников да намери роднините на Васин, които живеят в Русия, да ги разпита и да разпита бившите му съвипускници от висшите курсове на Генералния щаб.
Той се надяваше, че ще се намерят някакви нишки, които да свързват генерал Селдин с полковник Васин, а можеха да се открият някакви отношения между Васин и оня любител на фашистките атрибути Самохин.
4.
Ваганов
Преди около петнайсет години Андрей Викторович Ваганов, току-що завършил военното училище, беше разпределен в Заб-ВО. Така съкращаваха Забайкалския военен окръг. Той започна кариерата си в ракетните войски.
По онова време командващ окръга беше престарелият генерал-полковник Белик, който имаше двама синове — единият съвсем почтен инженер, който работеше в Иркутск, а другият, Прохор, най-обикновен алкохолик.
Командващият всяка неделя летеше със своя самолет от Чита до Иркутск, за да се види с инженера. През това време Прохор се напиваше до безсъзнание. Проблемът беше, че той от детство страдаше от епилептични припадъци и така се случи, че неведнъж и не два пъти все Ваганов го оправяше.
Веднъж той го намери да лежи на улица „Ленин“ и да трепери от припадъка. Тогава Ваганов беше с колата си и се връщаше от щаба на военния окръг. Видя сина на командващия и се хвърли към него, завря между тракащите му зъби гребена си, метна го на гръб, качи го в колата и го докара до дома му при Белик.
Командващият беше изключително благодарен на Ваганов. Оттогава Андрей Викторович се сприятели с Прохор. Стана близък на семейството на командващия.
Може би тази близост с високопоставени хора изигра решаваща роля за по-нататъшното му издигане в службата.
Два пъти предсрочно повишаваха в чин Ваганов. След това беше преместен от студената Чита в Москва и постъпи в Генералщабната академия. Той беше много по-млад от другите курсанти на академията.
За успешно проведената акция по дислокацията на новите съветски ракети в Куба Ваганов беше повишен в чин генерал-майор. Той вече се считаше, макар и негласно, за голям специалист по въпросите на съветското присъствие в чужбина.