Федя Полетаев криеше от всички, че много страда. А страдаше, защото завиждаше. В дъното на душата си той не се смяташе за редови конски доктор и считаше, че би могъл наистина да направи принос в световната медицина. Още повече че пред очите му беше примерът на Кузмин, който ходеше по цели денонощия мрачен и разсеян, говореше само за новите съединения на барбитуратите, които беше успял да изнамери, и се оплакваше, че му липсват определени химически компоненти…
В Илинское, както и в останалите секретни учреждения в страната, съществуваше негласно правило — болните, които бяха извършили макар и незначителни престъпления, като кражба например, или пък леко разбойническо нападение поради пристъп на болестта, трябваше да се „лекуват“ не по-малко от три години. След извършването на по-голямо нападение, „лечението“ трябваше да бъде по-продължително — не по-малко от пет години.
Поне веднъж на шест месеца пристигаше комисия от института „Сербски“ и преглеждаше картоните на болните. В края на тригодишния „срок на лечение“ болните криминални престъпници се изписваха. Друга работа бяха дисидентите — дори когато бяха абсолютно здрави, но не бяха изкарали наложения им срок от пет или седем години, нямаха никакъв шанс да се измъкнат от Илинское. Комисията написваше резолюция, че не е настъпила трайна ремисия, болният е опасен и т.н., и т.н.
През първите две години от работата си в психозоната Федя Полетаев, освен опитите да спаси страдащите, се надяваше да разбере и феномена на шизофренията.
В световната психиатрия няма болест, наречена шизофрения. Този термин е бил измислен в началото на века от немските психиатри. А руската психиатрия беше възприела традициите на немската школа. Исторически погледнато, беше станало точно така…
Но защо на запад халоперидолът се приемаше за химическа усмирителна риза, а в съветската психиатрия се счита, че има оздравителен ефект?
Всички практически търсения на Полетаев претърпяха неуспех. Други лекарства, освен халоперидола и сулфазина в съветската психиатрия практически нямаше.
Сергей Сергеевич Иванов не можа да се наспи в своята нова самостоятелна килийка. Едва засънувал първия си сън, и го разбудиха с грубо блъскане по рамото.
А сънят му беше кошмарен. Летеше по някакво пустинно шосе в кола с лудешка скорост, но въпреки това отзад го догонваха два светещи фара. Проехтяха няколко оглушителни изстрела и стъклата на автомобила се покриха с мрежа от пукнатинки. Един куршум опърли рамото му, но това не беше най-лошото. По-страшно беше другото — вторият куршум го уцели в главата и мозъкът му се взриви!…
Турецки по-скоро се зарадва, отколкото се огорчи, че го будят. След пет минути сънливият Сергей Сергеевич беше вече в кабинета на Кузмин.
Той изглеждаше бодър и цветът на лицето му беше розов като на малко прасенце, а кафявите му очи светеха с хазартен блясък. Главният лекар с явно удоволствие разглеждаше прозяващия се Сергей Сергеевич Иванов.
Кузмин му посочи бялата табуретка, поставена в кабинета му специално за пациентите. Турецки седна. Кузмин заобиколи голямото си бюро и приседна на страничната облегалка на креслото.
— Е, как е болният, как е настроението? При нас ли ви хареса повече или в Ташкент? — с лека подигравка се ухили Кузмин.
— В Ташкент ли? Не помня… Нищо не помня… — провлечено отговори Турецки.
— Това е добре, че не помниш — тупна се с ръка по коляното лекарят. — Не се отчайвай, непременно ще си спомниш. Такаа, да разгледаме медицинския ти талмуд и ще ти предпишем ново лечение, по-добро от ташкентското.
Кузмин започна да разлиства дебелия болничен картон на Сергей Сергеевич…
Всъщност Сергей Сергеевич Иванов, който през последната половин година вече миришеше на пръст, беше починал по пътя между Ташкент и Илинское и го закопаха в гората край Горки. Но природата не търпи празно пространство и с военния самолет от Германия беше докаран нов Иванов, сиреч Турецки, който сега седеше пред главния лекар Кузмин.
Кузмин гордо поглеждаше пристигналия от Германия, защото във вените на новака пулсираше неговото изобретение — препаратът №9.
— Такаа. Лошо са те лекували — каза Фьодор Устимович. — Но това вече няма значение. По-добре ми кажи, Сергей Сергеевич, помниш ли, че си работил в машиностроителния завод? Спомняш ли си какво си правил там? Нали си бил шлосер?
Турецки опули очи: