— Шлосер ли? Не помня… Това сигурно е било в предишния ми живот.
— Какво, какво? Само без мистика! И без това в последно време всички вестници са натъпкани със съобщения за черна и бяла магия, за всякакви вещици, извънземни и полтъргайсти. Получавам цялата московска преса, чета и се хващам за главата! Покрай тази гласност всички са пощурели и пишат какви ли не глупости. Пробутват ни какви ли не идеи за превъплъщението!… Ясно, че и ти си чел тези вестници. От тях ли взе идеята за реинкарнацията?
— Може би… Сигурно… Спомням си…
Лекарят сви устни и притвори едното си око:
— Защо не ми разкажеш тогава какво си спомняш? Нали това те питам!
— Помня, че събирахме гъби…
— Къде?
— Ами в гората. Къде другаде?
— И после?
— Струва ми се, че след това долетя някаква летяща чиния. Може би тя ме е облъчила, а? — жаловито попита Турецки.
— А докато събирахте гъби, много ли си пийнахте? — усмихна се Кузмин.
— Не знам…
— Много добре, Сергей Сергеевич. А сега хайде да повторим лечението. Оголѝ лакътя си и малко ще те подкрепим с витамини.
Кузмин отвори малка бяла каса в ъгъла на кабинета и извади от нея флаконче, плътно затворено, с надпис №9.
Погледна с усмивка Турецки, разклати течността, после извади от касата и спринцовка и се зае да я напълни със съдържанието на стъкленицата.
Тъкмо когато Кузмин заби иглата във вената на Турецки, някой почука на вратата на кабинета и без да изчака покана, нахълта Кошкин:
— Честита Нова година, Фьодор Устимович! Май попречих? Току-що пристигам от селото, заредих се с шампанско, както ме помолихте. Две или три бутилки искате?
— Чакай, Ваня, не избързвай! Виждаш, че мъча болния. — Кузмин изпразни спринцовката и измъкна иглата. — Не бързай. Ще успеем да си пийнем за новата 1992 година!
— Аз не пия… — сухо отвърна Турецки.
— Как така не пиеш? Нали си пил преди това — учуди се Кузмин.
— Но сега не пия! — едва ли не извика Сергей Сергеевич и стана от бялата табуретка, притискайки с пръст малката дупчица на сгъвката на ръката си.
— Какво, да не си развил идиосинкразия? — пак се учуди Кузмин. — Но това дори е добре! Явно, че все пак инстинктивно помниш шока?
— Той шок ли е имал? От какво? Май че не беше записано в историята на заболяването — сега беше ред на Кошкин да се учуди.
— Не си навирай носа, където не трябва — каза строго Кузмин. — Още не съм патентовал този препарат. Но ако го патентовам, то ще е само на Запад… някога. А може и да е скоро — замислено допълни мисълта си той.
— А какво да му предпиша, Фьодор Устимович? Нещо седативно? — раболепно попита Кошкин, поглеждайки към Турецки.
— Я остави! Нищо не му трябва. Само го наглеждай, Ваня, и един път в седмицата трябва да му се бие тази инжекция. Но това ще го правя само аз.
— А кога ще оздравея? — попита Турецки.
— Потресаващ ефект! — възкликна Ваня Кошкин. — Сега му бихте инжекцията, а болният вече мнение изказва.
— Е и ти, мнение… — махна с ръка Кузмин. — Сергей Сергеевич, помниш ли коя година идва?
— Разбира се. Нали току-що казахте, че ще е деветдесет и втора — отвърна Турецки.
— Виж ти! И мисли… Така че, понаглеждай го, Кошкин. — Кузмин натисна бутона на звънеца и в кабинета влязоха двама санитари — надзиратели с мръснобели престилки.
Те хванаха Турецки под ръка и го изведоха от кабинета. Тримата дълго вървяха по безкрайния криволичещ коридор, по стените на който висяха избелелите и пожълтели репродукции от картините на Брьогел.
Турецки гледаше тези чудовищни картини със страх и учудване, мислейки как е попаднал в тази деветдесет и втора година и от кого да узнае къде се намира и най-главното — кой е той?
Лекарят му каза, че е работник, шлосер. Но на него не му се вярваше, че е шлосер. Но кой е в края на краищата?
Отговорът на този въпрос, както и преди, се криеше в мъглата, която се стелеше в главата му. Турецки не беше на себе си. Той вече беше никой, някакъв си Сергей Иванов. Но това име засега нищо не му говореше…
Новогодишният празник в Москва не мина много радостно.
Новата година Меркулов посрещна със семейството си. Грязнов — също. Чак след полунощ, някъде около три часа, той прескочи да поздрави Меркулов. Половин час седяха на масата, мъчейки се да не си спомнят за Турецки, но мислите им непрекъснато се въртяха около изчезналия в Германия колега и приятел.