На другия ден Фьодор Полетаев купи от селския магазин коняк и пак отиде на гости на Иван Кошкин.
Той не си беше у дома. Или изтрезняваше при някой от надзирателите, или пък беше отишъл при любимата си, санитарката Нина, която живееше наблизо. Това беше добре дошло, защото Полетаев знаеше, че почти всички в тяхното село, когато отиваха на гости или за сол, обикновено не заключваха външната врата. Но когато Федя бутна вратата към апартамента на Кошкин, разбра, че тя е заключена.
Малко разочарован, вече се готвеше да се прибере вкъщи, когато реши за всеки случай да обиколи вилата и да провери дали някой прозорец на партера не е отворен. Спомни си, че вчера пушиха много и Ваня беше отворил широко прозореца. Когато си тръгваше, все още не беше затворен. Времето се беше постоплило, а Кошкин обичаше да включва с пълна сила локалното парно, така че вътре беше страшно горещо.
Наистина, Полетаев намери притворения прозорец.
Като се огледа и се увери, че никой не го вижда, Фьодор ловко скочи на перваза, свали си обувките с полепналия по тях сняг и прескочи в стаята.
Знаеше, или по-точно предполагаше, накъде си струва да тръгне.
Спусна се в сутерена и видя дървена врата, заключена с цифров катинар. Вече се канеше да се връща, но за всеки случай дръпна катинара и разбра, че не е заключен.
Бутна вратата, включи осветлението и се огледа наоколо напрегнато. Вниманието му привлякоха двата хладилника. Отвори единия и намери немския контейнер в него.
Извади го от хладилника, отвъртя капака му и едва не го изтърва, като погледна вътре.
В азотния мраз на контейнера лежеше човешки бъбрек.
Полетаев бързо затвори капака и постави контейнера обратно в хладилника. След това изгаси светлината, изскочи от мазето и окачи катинара на мястото му.
За щастие Кошкин още не беше се прибрал. По същия път Фьодор се измъкна през прозореца, нахлузи обувките си, прикри следите си под прозореца със сняг и незабелязан, както преди, забърза към дома си.
Тресеше го, но не от страх или от студ, а от стреса. Вкъщи дори глътна валериан. Беше лекар и разбираше, че за да може бъбрекът да бъде годен за присаждане, би трябвало да бъде изрязан от практически жив човек. Или поне след клиничната смърт не трябва да са минали повече от пет-десет минути. Но в психозоната през последните шест месеца нямаше никой починал!
Малко вероятно беше бъбрекът да се пази в хладилника повече от половин година, защото… Защото Полетаев много добре помнеше, че същите тези контейнери бяха предадени на Кошкин от един майор преди три седмици; онзи беше пристигнал в Илинское в свитата на генерал Ваганов…
Бъбрекът е изрязан от някой от живите в момента луди! Беше невероятно, но нямаше друг отговор на въпроса откъде е този човешки орган в хладилника?
… На следващата сутрин отслабнал и пребледнял от прекараната безсънна нощ, Федя Полетаев разбра, че Фьодор Устимович е в лабораторията си в зоната, и тръгна натам, взел със себе си бутилката коняк, предназначена за Кошкин.
От стаята на охраната по вътрешния телефон той се обади в лабораторията и помоли Кузмин да се срещнат.
Онзи замърмори, че му пречат да работи и иска да го търсят само при екстрени случаи, но Федя му каза с весел глас, че случаят не търпи отлагане.
Главният лекар се съгласи да го приеме в кабинета си за десет минути.
Федя влезе в кабинета и измъкна иззад гърба си бутилката с коняк:
— Честита Нова година, скъпи Фьодор Устимович — каза той с пиянски глас. — Ето за какво съм дошъл. Дойдох, защото досега ние с вас все още не сме пили брудершафт и не сме приятели.
Той се залюля и щеше да падне, ако не се беше подпрял на шкафа.
Кузмин го гледаше учудено и не разбираше дали наистина е пиян, или само се преструва. Федя доста майсторски играеше ролята си.
— Скъпи мой Кузмин, да ти кажа правичката, тука умирам от скука! Нашите сестрички, всичките са… вземи едната, удари другата. Нинка ми харесва, но тя ходи с Кошкин… Кошкин ми дотегна… Вие не ме поканихте за Нова година и затова аз сам се поканих, скъпи Фьодор Устимович!