В условията на планинските терени на Афганистан тази мощна миниракета — междинен вариант на „Ока“ — с лекота се справяше с вражеските хеликоптери и беше просто незаменима.
Най-добрият ученик на Победов — Едмунд — започна работа за усъвършенстването на „Щурм-С“, което всъщност означава „Щурм-център“. Но Естония заяви желанието си да излезе от СССР. Едмунд замина за родината си, за да се види с майка си, и малко след това беше уволнен по негласна заповед на министъра на отбраната заради секретността на коломенското отбранително предприятие. Едмунд Мукалски беше потресен от факта, че замина в отпуск за съветска Естония, а като се върна, вече беше чужд поданик на чужда държава.
Уволненият Мукалски започна да пие. По настояване на практичната му жена, вече втори път бременна, Мукалски се върна в родния Талин. Но животът му в родината не потръгна. В миролюбивата Естония нямаше военнопромишлен комплекс. Оставаше му само едно — да започне да преподава физика в училище, но оттам бързо го прогонили, защото бил чистокръвен естонец, но роден в Русия и не знаел майчиния си език.
Протегнали му ръка от Цюрих. Някой си Курт Вонхайм предложил на изпадналия в отчаяние Едмунд да сътрудничи на една фирма, която уж разработвала ракетни двигатели.
Мукалски предоставил на фирмата някои чертежи, а само две седмици след като получил аванс от някакви си хиляда долара, починал от задушаване. Естонските експерти констатирали като причина за смъртта астма. И досега тайната на смъртта на Едмунд не е разкрита. Не е ясно и колко военни тайни от съветската отбрана е успял да предаде, но сега вдовицата с двете му деца си живее безгрижно в Квебек в триетажна вила и няма намерение да се връща в родната си Коломна.
Мястото на Едмунд в конструкторското бюро зае Найдьонов. Русокос, с лунички по цялото тяло, сивоок здравеняк. Женкар, спортист и бивш комсомолски лидер.
Победов започна да работи с Найдьонов над последния си проект „Пика-2“. Това е усъвършенстван модел на „Стрела“. По широката и разперена опашка може да се предположи, че „Пиката“ лети на малка височина и може да лавира и даже да се завърта на деветдесет градуса. Така че тя може да лети едва ли не и по улицата, ако е широка и поне с три ленти за движение.
Василий Найдьонов продължи да се занимава с „Пиката“. Не за да я усъвършенства, а да прекодира системата й за полет.
Като всяко нормално момче, и Василий доста греши в младостта си. Често попийваше по време на следването, хойкаше с жени, но с годините, особено по време на перестройката, започна да се разкайва за постъпките си.
Ако преди години през почивните дни в дискотеките преуспяващият ученик бе посрещан от разни момичета, като прехвърли тридесетте, всичките си съботи прекарваше не по дансинги и ресторанти, а в храма.
Но и православието му омръзна. Беше убеден, че свещениците нямат право да взимат пари за кръщене и сватби, че християните не трябва да пушат и да пият, което си беше най-разпространеното удоволствие сред коломенските енориаши.
Василий посети много църкви и много секти. Нищо не му харесваше. Реши да се спре на една особена и малобройна секта, със звучното име „Църква на обединените религии“, съкратено — ЦОР.
Службите ставаха в Москва в Дома на културата, на „Електрозаводска“. Службата беше много ефектна. Млади момчета и момичета, прегърнати, пееха библейски псалми в съвременен аранжимент. Не мина много време и той се сприятели с главата на московския филиал на Вселенската църква на обединените религии Анди Кригер.
Участваше в нощните му бдения, когато всички заедно се молеха в малката му кухничка и стигаха до изстъпление.
Но религиозните увлечения на Василий бързо свършиха. Анди го убеди да замине за Африка да открива нови църкви. Но за това, естествено, трябваха пари. А много пари можеха да се получат само като продаде някои тайни на коломенското конструкторско бюро.
Без да му мисли много, Василий реши да предложи дискета с параметрите на разработваната ракета „Пика-2“.
Не успя да реализира хрумването си, защото го арестуваха на местопрестъплението, когато отиде за пореден път на молитвено бдение в дома на Анди. В джоба му случайно беше и злополучната дискета. Закриха църквата, експулсираха Анди и след като решиха, че Василий е душевноболен го скриха в Илинское.
Три пъти идва Победов при него, с негова помощ и с участието на Ваганов имаше идеални условия за работа…
Василий Найдьонов завърши разказа си и не пожела да се задълбочава в проблемите, над които работеше в момента. Естествено, че това беше нещо из областта на ракетната технология, но за кого беше предназначен крайният резултат — за Победов или за благодетеля генерал Ваганов, — Василий също премълча.