— Слушай, Василий. В края на краищата има и Комитет по правата на човека. Ще се обърна и към тях… Какво ли не става. Току-виж, че успееш да заминеш извън страната? Да приемем, че срокът на секретност изтече след две години, тогава ти съвсем спокойно ще можеш да заминеш.
— Да, може би и ще мога. С моето образование във всяка страна ще ме приемат, но предчувствам — няма да дочакам и края на месеца… — тъжно се усмихна Найдьонов.
— Добре. Остави предчувствията си! Значи действаме заедно? Разбрахме ли се? — протегна ръка Полетаев.
— Да опитаме — вяло отвърна Василий, стискайки протегнатата му десница. — Само че запомни! Нищо не съм ти казвал! А ти да не би да работиш за Ваганов?
— Аз? За онзи генерал? — учуди се Полетаев. — А какво подсказва предчувствието ти? Работя или не?
— Кой те знае? Не, разбира се! Добре! Ако опиташ да направиш нещо, ще ти бъда благодарен. Само гледай да не стане по-лошо, отколкото е сега.
— Ще се постарая — обеща Фьодор.
Той позвъни на прапоршчика и помоли да го пуснат от килията.
След малко ключалката изщрака и на прага се появи вече добре почерпилият се прапоршчик. Още щом вратата започна да се отваря, Полетаев запя фалшиво:
Найдьонов веднага загря и подхвана и той:
И двамата изглеждаха порядъчно пияни…
7.
Любопитните мишки котки ги ядат
В Москва Грязнов и Левин сериозно се увлякоха по културизма.
Беше по-лесно да се намери игла в купа сено, отколкото сред митишченските културисти, т.е. „пелмени“, да се открие онзи Пелмен, който се споменаваше в бележката на Самохин.
Двамата си разпределиха немногобройните легални и полулегални сутеренни тренировъчни зали, но резултатът беше нулев.
В един от тях, наречен с гръмкото име „Воля“, Самохин беше влизал няколко пъти, но с никого не беше завързал приятелски отношения.
Но късметът им помогна. Зоя — Лаленцето, която беше дошла на „Петровка“ да даде показания, каза, че съвсем наскоро при нея в общежитието идвал един познат на Самохин, който се интересувал къде е пропаднал Саша. Този познат не беше кой да е, а внук на известния артист Панаев, Игор Панаев.
Грязнов веднага взе адреса на артиста от Дома на киното, уговори си среща с него и полетя натам.
Озова се в големия четиристаен апартамент на народния артист на СССР на улица „Алабян“. В същия вход, само че един етаж по-долу, живееше с майка си и внукът му Игор.
Поговориха си малко за ролите на Всеволод Панаев и за общите им познати от „Петровка“ — Панаев, както е известно, беше изиграл в киното доста роли на милиционери и началници на следствието — и Грязнов слезе при внука му Игор.
Той се оказа дълъг и недодялан младеж, който учеше във Висшите курсове за сценаристи.
Младият Панаев се учуди и дори поизплаши от внезапното появяване на следователя. Той не скри, че наистина се познава със Самохин, но ги свързват чисто делови отношения.
Самохин, който работеше във фирмата „ГОТТ“, обещал на Игор да му намери много евтин мерцедес втора ръка, но изчезнал нанякъде. Беше помолил Игор да му направи и малка услуга — да откара Самохиновия мерцедес в Шереметиево и да го остави там на паркинга. Игор изпълнил молбата му.
— А защо Самохин поиска това от вас? Не ви ли каза?
— Не, не ми каза.
— Според вас това не приличаше ли на крадене на кола?
Игор се обърка и отговори, че дори отстрани да изглежда така, но той самият не е крал автомобил, а само е изпълнил молбата на познатия си. После предал ключовете на Самохин и въобще не смята, че е откраднал нечия кола.
На въпроса на Грязнов, защо му е притрябвало на Самохин да откара мерцедеса, Игор още повече се смути и се предаде.
Фирмата „ГОТТ“ спешно изпратила Самохин в Германия, но той имал важна работа в Москва. И тогава се решил на малка и невинна лъжа. За да отложи заминаването си, а трябвало да пътува със същия този мерцедес Самохин решил да инсценира кражба на собствената си кола. А после, като приключи работата си в Москва, щял да намери мерцедеса си на паркинга.
— Но в това няма никакво криминално престъпление, нали? — бършейки потта от челото си, с треперещ глас попита Игор. — Аз нямам никаква вина, а колкото до Саша и отношенията му с неговата фирма, това си е негов проблем, нали?