„И така, да направим равносметка“ — мислеше си Полетаев. С Кошкин всичко е ясно. С Василий Найдьонов — също. Той изпълнява секретна заповед на генерала благодетел на нашата „тиха обител“. Сергей Иванов не е никакъв Сергей. Лекува ли го главният? Безспорно — не! Аз ли не познавам Кузмин…
Тогава какво инжектира на този лъже Иванов? Трябва да го разбера! Да знам какъв е този нов препарат.
Сега имаме нова загадка.
Преди около две седмици докараха и, естествено, насочиха към Кошкин някой си Юрий Брил. Лепнаха му прякора Комисаря. Докараха го от Москва. Фьодор Устимович, разбира се, не ми каза за новия и не съм видял картона му… Защо, от кого и по кой член е бил съден? Не се знае и кой му е правил психиатричната експертиза.
На никого от пациентите ни не слагат такива конски дози халоперидол, както на този Комисар. Така че при Комисаря, този четиридесетгодишен късо подстриган бивш военен с интелигентно лице, прогресиращо се развива синдромът на Паркинсон.
Комисаря, както и всички, на които предозират халоперидол, едва пълзи по коридора с полусгънати крака. Ръцете му са също свити в лактите и се забелязва обилно слюноотделяне. И съвсем естествено, наблюдава се и синдромът „броене на монети“ — палецът и показалецът на Комисаря непрекъснато мърдат така, като че ли безмълвно моли някого за пари.
По време на трудовата терапия той не шие, защото не може да работи на шевната машина. Изпратиха го да мие чиниите в кухнята. Но все пак създава впечатление, че не си е изгубил съвсем ума…
„Трябва да се провери. Току-виж, че са се запазили някакви остатъци от паметта!“
Приготвянето на храната в психозоната ръководеше една дебела лелка, Зинаида Кириловна, която идваше от селото за по няколко часа. Под нейно ръководство се трудеха четири жени. В специалната малка пристройка, така нареченото „женско отделение“, имаше само шест жени — „психичните дами“, както ги беше кръстил за себе си Полетаев. Сред тях имаше една нещастна майка, изхвърлила децата си от петия етаж — млада жена, която се казваше Татяна. Другите бяха извършили по-малки престъпления, но всичките „не бяха на себе си“. Та четири от тях цял ден не излизаха от кухнята — приготвяха закуската, обеда и вечерята. Изпращаха им на помощ мъже — да им чистят картофите, да мият чиниите, да преместват бъчвите с кисело зеле и ябълкова туршия.
Полетаев беше на денонощно дежурство.
Всъщност дежурството му се състоеше в това, да стои в зоната, да наглежда болните и да нощува на кушетката в ординаторската. С медицински сестри или не — това беше избор на самия лекар.
Главният лекар Кузмин прекарваше дежурствата си в лабораторията.
Кошкин, беше вече ясно, се занимаваше през дежурствата си с анатомични опити, които явно бяха неговият малък бизнес.
Федя Полетаев, влезе във вонящата на кисело зеле и миналогодишен борш кухня и реши да вдигне скандал. Развика се на Зинаида Кириловна за мръсотията и че вече цял месец не са пръскали срещу хлебарки, че на пода има локви вода, а по ъглите се търкалят картофени обелки.
Зинаида Кириловна се оправдаваше колкото можеше, но Полетаев не я изслуша и тръгна към помещението, където миеха съдовете. Там бавно, като сомнамбул, миеше съдинките Комисаря. Пускаше алуминиевите чинии първо в леген с топла и съвсем мръсна вода и после ги преместваше в друг, в който водата беше малко по-чиста.
Слюнката от отворената му уста се стичаше като лепкав конец от брадата му в един от легените.
Федя Полетаев заговори пресилено високо и недоволно, за да го чуят и готвачката, и болните:
— Защо само един човек мие съдовете? Толкова ли не можете да помолите някого за помощ?
Зинаида Кириловна продължаваше да се оправдава и се опита да се вмъкне в помещението, но Полетаев я изгони и й нареди да измият пода с хлорен разтвор и занапред да изпращат двама или трима да мият съдовете.
— На всичко ли трябва да ви уча! Вървете, Зинаида Кириловна, и се захващайте със своята работа, а аз ще науча болния как да мие съдовете… Трябва да се вземе гъбата, на нея да се сипе препарат… — Полетаев взе от ръцете на Комисаря чинията и започна да му показва какво да прави.
Когато готвачката затвори вратата след себе си, Полетаев захвърли чинията в мръсната вода. Погледна Комисаря в очите и видя, че наистина погледът му е смислен.