— Може би да, а може би не — отговорих неопределено аз.
— Нещо не ви разбирам.
— И аз вас.
— Какво не разбирате?
— Обещахте да ми помогнете, защо? Аз съм болен, ненормален. Вашата работа е да ме лекувате, а не да ми помагате.
— Точно така. Ето че помагам, да не ви лекуват… Можеш да ми имаш доверие, Сергей Сергеевич. И двамата се намираме в не много приятно местенце и аз знам нещичко за тебе…
— И какво знаеш?
— Че ти не си Иванов.
— Така е — потвърдих аз.
— А можеш ли да ми кажеш кой си?
— Защо? За да ме направиш отново идиот ли? Федя, май че така те наричат?
— Да. Фьодор. И въобще не съм те направил идиот, а точно обратното.
И докато вдигах панталоните си, Полетаев ми разказа как е сменил препарата в кабинета на Кузмин. Вече нямах никакво съмнение в истинността на думите му.
— Аз съм старши следовател по особено важни дела при Московската градска прокуратура. Казвам се Александър Турецки. Не очакваше, нали, момче?
Полетаев наистина не беше очаквал такова признание. Той бързо замига, докато се съвземаше от учудването, и после въздъхна:
— Ама че работи стават при нас, следователю!
— Не при нас, а при вас — поправих го аз.
— Обаче много се задържахме на цукалото. Време е да се връщаме — каза той.
Ние мълчаливо се върнахме обратно в работилницата.
Полетаев ми обеща, че през нощта, когато надзирателите задремят, а той ще дежури, да дойде в моята килия.
Не ме излъга.
9.
Омраза
Чух звука от отварянето на вратата някъде след полунощ. Естествено, че не спях. Не можех да заспя.
Виж ти какво се получи! Аз сам предлагах на Меркулов да ги провокираме, за да предизвикаме ответната реакция на онези, които бяха заповядали убийството на Татяна Холод. А вместо очаквания резултат попаднах в разтворената паст на мишеловката, която сякаш мене беше чакала. Какво искаше Ваганов от мен? Да не би да си мисли, че може да ме купи? Не мога да повярвам, че е толкова глупав. Искаше ли Ваганов да ме унищожи? Но тогава защо не го направи по-рано там, в Германия? Явно съм му нужен, но за какво?
В стаята внимателно влезе Полетаев с офицерска униформа на лейтенант. На раменете му беше наметната бяла не много чиста престилка.
— Как е, държиш ли се? — прошепна ми той.
Станах от леглото, приближих плътно до него и се вгледах в неговите светли очи.
— Хайде, Фьодор! Ти ми казваш къде съм и какво правят с мене. А аз ще ти кажа как съм се озовал тук и откъде съм пристигнал.
Фьодор Полетаев бързо ми зашепна, от време на време задъхвайки се от вълнение. Разказа ми всичко, което знаеше за Илинское. Не пропусна нито Кошкин, нито генерал Ваганов. За това, че тука са заточили Вася Найдьонов, който работи за Ваганов, и за онова, което ме хвърли в малък шок — че тук е и полковник Васин! И той като мен с амнезия, но сега, след като не са му били втората инжекция от препарата №9, сигурно вече е започнал да си припомня нещо.
Недоумявах защо Ваганов беше ни оставил живи — полковник Васин и мен? Генералът беше казал, че мога да му потрябвам. Да не би все още да разчита на мен? Този самонадеян, всесилен заместник командващ?
— А Юрий Корольов лежи в безсъзнание. Както се казва, медицината е безсилна в този случай. Скоро ще настъпи комата… и край — говореше Полетаев.
Страшна мъка сви гърдите ми. Тези момчета, Васин и Корольов, които бяха станали причина, макар и косвено, за смъртта на Татяна Холод, сега ми бяха като роднини!
Спомних си ясно прочетеното в записките на полковник Васин… И през ум не ми беше минавало, че ще се срещнем някога. Как можех да предположа, че ще се окажем с човека от фоторобота в една и съща лудница!
Но както казват, фактите са упорито нещо!
— Щом си такава важна птица, ако наистина си следовател, то вече не ме е страх. Ние с теб ще затворим това павилионче, което са си подредили тука Кузмин и Ваганов. Нали? — усмихваше ми се той, шепнейки на ухото ми.
Аз кимнах в знак на съгласие, но все още не разбирах какво трябва да направим най-напред. Ясно ми беше едно — трябваше да се помъча да се измъкна от тук, да измъкна Васин и онзи изобретател Найдьонов. Работа на медицината, беше да измъкне от комата умиращия Юрка Корольов.
За Корольов Полетаев каза, че е безполезно, дори и да го изпратят в областната болница в Смоленск, защото щеше да възникне въпросът къде са липсващите му органи. Прекалено дълго никой не беше обръщал внимание на перитонита му. Изглежда, положението на бившия предател на родината наистина беше безнадеждно.