— Казаха, че сте чукали? — попита тя. — Искате ли нещо?
— Да. Искам навън! Още сега! Страшно замръзнах тук… после и тези стени… Те са мокри, хлъзгави и лепкави! Те ме притискат и не ми дават да спя. Не ми трябват успокоителни, само ми разрешете няколко часа да се разходя навън. Това ще ми е от полза, нали? Аз не съм луд, мила сестричке! Защо не ме пускат?
— Ще кажа на главния лекар и сигурно ще ви разрешат да се разхождате — отвърна сестрата.
— И му кажете, че ми трябва физическо натоварване. Аз съм щангист и без натоварване сърцето ми няма да издържи. Вие може и да не знаете, но аз го знам много добре! Как ми се иска сега да можех да се поразкърша с лопатата или с брадвата!
— Ама вие наистина сте Самсон. Ненапразно така са ви кръстили — мило му се усмихна медицинската сестра и излезе заедно с надзирателя от килията.
Някъде след около час същият надзирател домъкна скъсан и мръсен кожух, стара ушанка и бяла хавлиена кърпа вместо шал.
— Хайде, Самсон, обличай се, ще разриваш снега с другите…
Васин нахлупи шапката на главата си и след няколко минути вече беше на двора.
Той блажено присви очи от яркото зимно слънце и от белотата на падналия през нощта сняг. В двора чистеха снега около петнадесетина ненормални — кой с лопата, кой с метла или с носилки, съпровождани от надзиратели и медицински сестри, мъкнеха товара си към железните врати с опъната отгоре им бодлива тел. Там, наблизо, зад вратите те трупаха снега на големи купчини.
Двама боядисваха с блажна боя вратата, която водеше към галерията на втория етаж. Други двама мъкнеха малка елхичка, която бяха сложили на двора за Нова година и сега все още блестеше с остатъците от гирлянди и направени на ръка книжни играчки, изрязани от сребристите опаковки от чай.
— Каква красота! — протегна се Васин. — Благодат!
Надзирателят му тикна дървена лопата в ръцете и той заедно с другите започна да събира снега на малки купчинки.
Полковник Васин се оглеждаше, докато работеше, но никой не се приближи до него. Недалеч стояха двама прапоршчици надзиратели и пушеха, разговаряйки помежду си.
Васин с усилие изправи гърба си, който беше започнал вече да го наболява, и чу до себе си недоволно ръмжене. Някакъв много работлив болен буташе лопатата си към краката му.
— Давай, работи — му прошепна онзи, опитвайки се да го удари през краката.
Васин се отмести.
— Тук вече почти няма сняг…
— А в тиквата ти има ли нещо или не? — чу Васин гласа на онзи, който, без да изправя гръб работеше и му говореше.
— Не разбрах… Какво искаш от мен?
— Ами искам да разбера ти продаде ли ракетите на Ал Руниш, или не успя?
Васин замръзна. После се огледа. Надзирателите, както и преди, не обръщаха особено внимание на болните. Той хвана лопатата и бързо започна да гребе снега.
— А тебе какво те засяга? Какви ракети? Ако си ненормален, поне си признай…
— Тук всичките са ненормални, почти всичките. — Онзи прекъсна за минутка работата си и го погледна. — Ако нещо си си спомнил, дръж си езика зад зъбите, полковник Васин!
Васин мълчаливо кимна и се заслуша в онова, което му говореше този зачервен, облечен в скъсана ватенка мъж на около четиридесет, с умни очи и без никакви признаци на болест.
— Можеш да ми се довериш. Аз съм следовател от Московската прокуратура. Федя Полетаев е лекар и също е наш човек. Тука е и Корольов, но е много зле, умира. Това е, полковник! Твоята афера не успя…
Васин се изправи втрещен от новината. Значи Корольов е жив и е тук, но умира? Сигурно са го пребили?
— Работи, имаме малко време! Слушай и помни — казваше следователят на Васин, който отново започна бързо да работи с лопатата. — Ще се опитам да намеря оръжие за тебе и за мене, но не сега. Трябва да се държиш много предпазливо. Никой не бива да научи, че нещо си си спомнил. Поискай да те преместят от единичната килия в обща стая. Ако не успееш, искай поне през деня да работиш с другите.
— Ясно — тихо отвърна Васин. — Ще поискам.
— Можеш ли да шиеш?
— Да шия? Да не искаш да бродирам? — усмихна се Васин. — Не. Но някога се занимавах с дърводелство през свободното си време. Обичам да работя с дърво…
— Много добре — многозначително каза Турецки. — Така им кажи. Сигурно утре ще трябва да се скове ковчег за Юрий Корольов…