— Как ще се самоликвидира? По традиционния начин ли? — попита Кузмин, който се понамръщи след изпитата чаша.
— По отдавна проверения метод. В случай на някакъв фантастичен неуспех хората, които ще го наблюдават, ще изпратят съответния радиосигнал, устройството ще се задейства и край. Героя го няма.
— Е, това вие, военните, знаете по-добре.
— Наистина — кимна Ваганов. Остави чашката и се изправи рязко. — Да вървим при него. Нямам търпение да видя моя герой!
Чух някакви гласове в коридора и после звука от отварянето на вратата. Не се надигнах, а се престорих на заспал и придърпах одеялото до очите си. В моята „едноместна стая“ влязоха двама или трима.
— Извинявайте, че ви събудихме — чух гласа на Кузмин. — Спите ли, Сергей Сергеевич?
Отворих очи, присвих ги от слабата светлина и дъхът ми спря за няколко секунди.
В моята килия беше дошъл Кузмин с бяла престилка и до него стоеше не кой да е, а самият генерал-майор Ваганов. Те ми се усмихваха. Ваганов — широко и прекалено добродушно, а Кузмин — с крайчеца на устните си.
— Дай ми престилка — обърна се Ваганов към главния лекар. — Дошли сме при пациент и трябва да спазваме правилата… — Направи пауза и продължи: — … на нашата игра.
После смъкна от Кузмин бялата му престилка и я наметна на раменете си, приближавайки се до кревата ми.
— Е, здравейте! Ама ние май сме се срещали някога с вас? — престорено се учуди той.
— Да, разбира се — отговорих твърдо и кимнах, следейки лицето на генерала. Усмивката му постепенно изчезваше и розовобузестата му физиономия сякаш се удължи.
— Наистина ли? И къде сме се срещали? Ще ми припомните ли?
— Вие май сте моят лекуващ лекар… бившият — отговорих, а вътрешно щях да се пръсна от смях. — Май че сте майор.
— Ах, да, да… Само че не съм майор, а генерал. Аз бях вашият лекуващ лекар. Сега си спомням — зарадва се Ваганов. — Спомняте ли си още нещо? Къде съм ви лекувал? Кога…
— Не, повече нищо не си спомням. Може да съм сбъркал и с лекаря. — За всеки случай и добавих: — Нещо с главата ми не е наред.
Ваганов явно облекчено въздъхна.
— Да, случва се. Доволен ли сте от храната? Имате ли оплаквания?
— Имам. Много оплаквания! Защо толкова лошо ме лекуват? — обидено казах аз.
— Лошо ли ви лекуват? А-а, това не е добре. Други оплаквания?
— Омръзна ми тук. Не ми харесва…
— А виж, това е много хубаво. И аз да си призная, невинаги харесвам това място — каза Ваганов и погледна към Кузмин. — Значи не ви харесва да живеете в тази вила?
— Не.
— Много добре ви разбирам. И съм готов да направя нещо за вас. Извинете, как се казвате?
— Сергей — отвърнах аз.
— А, Сергей, хубаво име. Сергей, аз мога да ви измъкна от тук. Да! В известен смисъл съм началник тук. Наистина не по медицинска линия, но все пак… И мога да ви съдействам, за да ви пуснат… Но за това трябва да изпълните някои мои малки поръчения. След това спокойно ще можете да си живеете в Москва. Ние ще ви дадем апартамент в столицата, ще ви оженим…
— Ще ме ожените! Това е мноооого хубаво! — заусмихвах се като някакъв дебил.
— Разбира се, това е великолепно — захихика доволният Ваганов, поглеждайки към пристъпващия от крак на крак Кузмин.
Ваганов някак незабелязано се беше приближил до леглото. Дори не бях забелязал как беше седнал до краката ми и полекичка се приближаваше до лицето ми.
— Искате ли да живеете в Москва? Признайте си!
— Не знам. Нито веднъж не съм бил в Москва… струва ми се — отговорих аз.
След като чух глухото сумтене на Кузмин, реших, че правилно водя играта си.
— Значи се разбрахме?
— Не! — възкликнах аз. — Какво е поръчението?
— Какво е поръчението? Много сериозно и много отговорно — замислено проговори Ваганов. — Дори не съм уверен дали ще можете да се справите…
— Ще мога! Аз ще се справя! Не искам да оставам тук!
— Ще можете ли да унищожите враг на родината? Враг на народа!… Нее, не ви е по силите…
— Враг на народа ли? — възкликнах аз, скочих от леглото и стъпих с босите си крака на ледения под. Очите ми пламтяха, или поне на мен така ми се искаше — да святкат и да горят с праведен гняв. — Къде е? Покажете ми го! Аз него с голи ръце ще го… Веднага ми го покажете!
— Какво става? — Генералът погледна към Кузмин. Дори се поотмести по-далеч от мен.