— Я да мълчиш, тъпак такъв! Какво ли разбираш ти! — изведнъж извиках аз, без сам да разбирам какво върша. Само за миг нещо стана с мен и ме понесе, понесе като лодка без весла по бурните вълни.
Всички замръзнаха. Полковникът, който стоеше прав до металната врата, направи крачка към мен, но Ваганов с жест го спря.
Бях като замаян и отнякъде се лееха думите ми:
— Казах през нощта, че всичко ще направя и ще го сторя! Аз не се страхувам за живота си! Аз съм патриот и ще го докажа! Какво трябва да се направи — да се очисти Мечката? Това е дреболия! Ти да не си най-главният тука, а? Не те познавам, но познавам Ваганов — той ми е приятел! А ти, генерал-полковник, ако ми кроиш шапката, може би искаш да провалиш операцията… а? Може би си масон?
— Турецки, замълчи! — викна Ваганов, надигайки се иззад масата.
— Аз още не съм ви Турецки! Искам си свободата, а вие, както щете! Не се страхувам от смъртта и мога да го докажа. И не ме взимайте за идиот… Всичко знам!
Видях, че ченето на генерал-полковника, което беше увиснало, изведнъж изтрака. Той преглътна слюнката си и промърмори:
— Казали ли сте му?
— Какво знаеш? — попита заплашително Ваганов.
— Че ще ми бъде възложено да очистя някакъв високопоставен мафиот — отговорих аз с малко наивност в погледа. — Вие, другарю генерал, не ми го казахте направо, но и сам можех да се досетя…
Стори ми се, че присъстващите облекчено въздъхнаха.
— Така е — потвърди Ваганов. — Няма ли да се уплашиш, ако ти се наложи да очистиш много, много високопоставен мафиот? — усмихна ми се той, сядайки на мястото си. Изглежда, че и той се беше успокоил.
— Не! Готов съм на всичко! Ще ви докажа, че мога да действам умно, обещавам… на всички — казах им аз, подразбирайки нещо друго.
— Виждате ли? — усмихна се Ваганов. — Другарят ни обещава! Във всеки случай можем винаги да използваме нашия следовател като резервен вариант в качеството му на „димна завеса“.
— Е, ако е вариант номер две — бавно каза генерал-полковникът, — както удачното нарекохте „димна завеса“, това е друго нещо…
— Е, добре, Пьотр Евграфович — каза Ваганов и помоли подполковника да донесе стол и за мен до пластмасовата маса, за да мога и аз да седна с другите заговорници.
Отговорих да не се безпокоят, мога да постоя и прав.
— Не, не, скъпи Сергей… Извинете, сега е по-добре да ви наричаме Александър Борисович — ласкаво присви очи Ваганов. — Моля ви да се присъедините към нашата компания. Надявам се да не съжалявате за това.
Седнах, тежко тръснах ръцете си на масата и промърморих:
— Надявам се да не съжалявам. Дано компанията ви да е прилична.
Отляво и отдясно ме изгледаха остро, но нищо не казаха.
— Значи, бъдещи Александър Борисович, времето ни е много малко. Може да се каже, че въобще нямаме време. — Ваганов се надигна и сложи ръце зад гърба си. „Добре, че поне не ги кръстоса на корема си, защото иначе съвсем щеше да заприлича на Мусолини“ — помислих аз, а Ваганов отпусна долната си устна и изведнъж заприлича на нацупено розовобузесто посребрено момченце, на което са измъкнали биберона от устата. След като млясна няколко пъти, той продължи: — По наши сведения на двадесет и шести март е насрочено съвещание на ръководителите на правозащитните органи на Русия, където ще присъстват най-висшите представители на прокуратурата и следствието. На това съвещание, разбира се, ще бъдете поканен и вие, старши следователят по особено важните дела Турецки. Който ставате от този момент. Вече ви казах, че много приличате на него — усмихна ми се Ваганов. — Значи на двадесет и шести е съвещанието, там ще присъства цялото ръководство на вътрешните работи, държавна сигурност и прокуратурата. И друга номенклатура от така наречените административни органи. Но това между другото! Най-главното е, че това съвещание ще се ръководи от Мечката. С тази Мечка трябва да се сблъскате, уважаеми следователю. — Ваганов изгледа поред присъстващите и обясни: — Сега излагам нашия резервен вариант, както се уговорихме да го наричаме „димната завеса“. Мечката трябва да бъде убита! Това не е проста задача, Александър Борисович!
— Извинете, един въпрос. Ако на съвещанието присъстват хора от държавна сигурност, дори и министърът им, май ще ми бъде много трудно да прекарам пистолет в залата — казах аз. Исках да се изправя, но размислих.