— Не, Матецки му връчи взривоопасния сувенир… За да им е обица на ухото на нашите сътрудници и да знаят — никаква чужбина и никакво злато няма да им помогнат да се измъкнат от нас — каза Брагин, докато забиваше вилицата си в месото.
— Ама че работи стават! — въздъхнах аз. — Само че пак нищо не разбрах…
— Какво не разбра? — остро ме изгледа Ваганов. — Ние така и така ти разказахме прекалено много неща, които следователят Турецки просто не е длъжен да знае. Той благополучно провали разследването по убийството на Гусев и журналистката. Льоня Брагин утре или вдругиден ще ти даде легендата за това как си успял да се добереш обратно от Германия… Това е важното за теб.
— Добре. Но все пак ми е интересно — кой връчи куфарчето с взрива на журналистката?
Ваганов ме гледаше в очите, без да мигне. След това премести погледа си към Брагин. И онзи, без да се откъсва от заниманието си с чинията, съвсем естествено и тихо каза:
— Аз…
— Ама че го даваш, майоре — успях само да въздъхна. — Не ти ли беше жал? Жена е все пак…
— Не! — отсече Брагин. — Когато цялата страна е на границата на катастрофата, не можеш да съжаляваш ни жена, ни дете или старец. Ти по-късно ще го разбереш, следователю…
— Ще се помъча — тихо казах, навел очи.
Всички замълчахме. Най-после Ваганов надигна чашката си и бодро възкликна:
— Какви са тези тъжни физиономии! Предлагам да пием за успеха…
— На нашето абсолютно безнадеждно дело! — добавих с мрачна насмешка.
— Защо безнадеждно? — учуди се Ваганов, притваряйки едното си око.
— Така е закачката. Шега… — усмихнах се аз, едва успял да концентрирам цялото си добродушие. — Херцен и Огарьов са го измислили: „За успеха на нашето абсолютно безнадеждно дело.“ И в края на краищата са успели — вдигнали революции из цяла Европа, а после вълненията стигнали и до Русия. Но нали преди това Херцен и приятелят му мислели, че тяхната революционна дейност е абсолютно безнадеждна! Та сега и аз, макар че малко се страхувам, в дъното на душата си смятам, че имаме малка надежда за успех. Но на практика ще се получи като при Херцен! Ние ще победим!
— Глупости говориш, Александър Борисович! Може би не си съвсем наред с главата, а? — попита сериозно Ваганов.
— Нее, бетон съм! — викнах аз.
В този момент се намеси Кузмин, който беше мълчал през цялото време.
— Утре ще ти дадем ново лекарство. То трябва малко да укроти темперамента ти. И тогава нашият Александър Борисович по-малко ще се страхува и по-рядко ще му идват разни фантазии в главата.
Аз гнусливо свих устни.
— Трябва ли? Не искам… Какво ще ми направи това лекарство?
— Само полза ще имаш. Няма да си хаотичен. Ще станеш уверен, целенасочен и стегнат. Най-общо казано, ще станеш много волеви човек, който върви към изпълнението на задачата си въпреки всичко.
— Да не стана зомби или някакъв биоробот? Може би не трябва да взимам повече лекарства? — жално се примолих.
— Не се тревожи — меко ми се усмихна Кузмин.
— Значи, Александър Борисович, утре с тебе изцяло ще се заемат Брагин и Кузмин. Майорът ще те обучава в новата ти професия, а Фьодор Устимович ще ти пришие онази глупост с цианкалия, за която се уговорихме. Надявам се, че следователят ни не е размислил? — отвратително се усмихваше Ваганов.
— Добре, какво да се прави… — въздъхнах аз.
— Е, отлично! Грабвай папката със снимките и започвай да заучаваш имената, фамилиите, имената на улиците, номера на апартамента си… Сигурен съм, че лесно ще запомниш всичко.
— Имам апартамент в Москва? — извиках аз като някакъв дебил.
— Ами че как, хубава работа — усмихна се Брагин. — И апартамент, и ключове ще ти дадем. Имаш си жена, която между впрочем сега е в Прибалтика…
Изведнъж всичко в мен се преобърна. Попитах едва чуто:
— Ще я видя ли? Или и на нея ще й направите нещо?
— Засега няма защо да я пипаме — каза Ваганов. — По-късно майор Брагин ще уреди всичко според обстоятелствата. Е, Фьодор Устимович, стига сме обядвали. Кафе няма да пием. Имаме толкова работа. Благодаря за гостоприемството — каза Ваганов, изтривайки устните си със салфетката, и стана от масата. — Време е да си вървим… До вдругиден, Александър Борисович — протегна ми ръката си Ваганов и нищо друго не ми оставаше, освен да я стисна. — Тогава се надявам да ви поканя на много интересно зрелище — ще направим малко изпитание с ракетите. А сега, Фьодор Устимович, предлагам ви да навестим Найдьонов и да погледнем как се труди. Всичко хубаво, следователю! Изучавай материалите. — Ваганов кимна към папката и излезе от кабинета заедно с Кузмин и майор Брагин.