— Неее! — закрещя Полетаев и се опита да скочи от креслото, но майорът го запрати обратно със силен юмручен удар. — Ще кажа! Полковник Васин! Той си спомни всичко!
— Ах, ти, копеле! — изхриптя Ваганов и се обърна към Кузмин: — Какво значи това? Как така ще си спомни!
Страшно уплашеният Кузмин успя само да разпери ръце:
— И аз самият не разбирам!
— Копеле! Ще те убия, ако си ме излъгал! — хриптеше Ваганов.
— Не знам. Може би полковникът си е спомнил само името… Но аз гарантирам… — бързо изломоти Кузмин.
Ваганов закрещя срещу главния лекар:
— Да ти сера на полковника! Найдьонов на мястото си ли е? Да не би и Турецки да си е спомнил?
— Не. Гарантирам, че всичко е наред! Още сега можем да се уверим, че Турецки нищо не помни…
— Найдьонов на мястото си ли е? Може би той е „блудният син“. — Ваганов сграбчи Полетаев за косите и вдигна окървавеното лице, за да се вгледа в очите му.
— Нее… полковника — изстена Полетаев.
— Да се очисти лекарят — рязко заповяда Ваганов на майора, — но тихо.
Онзи измъкна от джоба си навита корда и я метна на врата на Полетаев. Федя изхърка и оцъкли очи. Майорът рязко дръпна краищата на примката. Гърдите на Полетаев се обагриха от кръв — гърлото му беше прерязано. Кръвта с клокочене се изливаше от артерията, заливайки креслото и пода на кабинета. Лекарят изхриптя, известно време се тресе в конвулсии и после стихна. Ваганов гнусливо се обърна. Главният лекар Кузмин беше избягал в ъгъла на кабинета и запушил ушите си с длани, въртеше глава, за да не чува предсмъртните стонове на Федя Полетаев.
Когато Полетаев замря с наполовина отрязана глава, Ваганов заповяда:
— Свърши ли? Бързо при Найдьонов!
Тримата затръшнаха вратата на кабинета след себе си и тръгнаха към третия етаж. Кузмин нареди на надзирателите да останат на местата си.
Василий Найдьонов отдавна всичко беше решил. Нямаше да има никакви изпитания с ракети. Но при срещата си с Ваганов просто не можа да му го каже.
През последните дни почти нищо не ядеше. Готвеше се за смъртта и шепнешком се молеше по цял ден.
Дискетите с координатите за насочване на ракетите бяха унищожени, а компютърните програми — изтрити. Той чакаше последната си среща с Ваганов. Мислеше, че му остават още два дни…
Вратата на килията рязко се отвори. Той трепна и скочи от леглото.
На прага стоеше генерал Ваганов, а зад него Кузмин и високият майор.
— Здравей, Василий. Радвам се да те видя отново — усмихваше се Ваганов. Но Василий видя, че лицето му е бледно и едната му буза потрепваше в нервен тик. — Пак наминахме да те видим. Искаме да приберем онова, което е готово — готовите дискети…
— Ами няма готови — спокойно отговори Василий. Той се приближи до генерала и го погледна с тъжните си очи. Лицето му беше скръбно, но спокойно. — И няма да има! Много съжалявам, генерале. Нищичко няма да има…
— Не те разбирам, Василий. Какво няма да има? — Бузата на Ваганов затрепери още по-бързо и силно.
— Няма нито програми, нито дискети. Нищо няма и няма да има! И да се опитвате, няма да успеете набързо да направите нищо от онова, което аз бих могъл. Така че край, генерале! Нашите отношения са прекратени.
— Ти шегуваш ли се? Питам те, къде са дискетите?
— Всичко е унищожено. Можете и сами да се убедите. — Василий сграбчи от масата купчина дискети и ги хвърли в краката на Ваганов. — Сега можете и мен да унищожите. Аз не се страхувам от смъртта.
— Значи се правиш на смел, а… — бавно и заплашително проговори Ваганов. — Но първо трябва да сме сигурни. Може би имаш някакво временно умопомрачение? В тази лудница изглежда, че всички са решили да се побъркат!
— Не! Здрав съм повече от всякога — усмихна му се Найдьонов. — Аз съм готов. Напълно готов… Можете да ми вземете главата още сега, ако искате…
— Добре, ще се оправим и с тебе, момченце — заплашително изръмжа Ваганов. — И ако наистина не се шегуваш… Провери дискетите — обърна се той към майора, който се хвърли да ги събира от пода. — А ти се заеми с него! — закрещя генералът на Кузмин. — Направи нещо в края на краищата! Ти главен лекар ли си или лукова глава! Кузмин, играеш си с огъня! — пръскаше слюнки в лицето на лекаря Ваганов. — Тръгвайте! А ти, Найдьонов, тепърва ще съжаляваш за думите си… ако са истина!