— Никак. Много ми е мъчно за теб! Само да ми мине кашлицата и непременно ще дойда. Ако ме приемеш, разбира се.
— Страшно ще се радвам и ще те чакам… Кажи ми… Да не би сам да си се досетил и затова да не ми се обаждаш?
— За какво да се досетя, Ира?
— За това, че съм бременна — чух в слушалката тихия и сякаш виновен глас на Ирина.
— Наистина ли? Да, май се досещах — отговорих аз.
Наистина си мислех по тази тема, но не бях напълно сигурен.
— Доволен ли си? Саша, нали нямаш нищо против?
— Много съм доволен, Ирка! Обичам те!
— И аз, Саша… Ти наистина ли оздравя?
— Наистина.
— Целувам те, целувам те, глупав, глупав мой детективе!
— Защо пък глупав? — бях готов да се разсърдя.
— Защото дори не се досещаш колко много те обичам…