Выбрать главу

— Аз не съм дезертьор! Отвлякоха ме…

— Може би срещу вас е заведено углавно… дело или как го наричате вие там?…

— Не.

— Може би ще направите чистосърдечно и доброволно признание — каква е целта на задачата ви в Пакистан? И ние няма да прибягваме до различните силно въздействащи ефекти от типа на неутрализатор на волята или детектора на лъжата?

— Нямам никаква задача. Върти ли се лентата? Магнетофонът записва ли? — погледнах към безшумната черна кутия на масата.

— Съвсем точно. Записва.

— Тогава прослушайте какво съм говорил преди това. Нищо ново не мога да добавя.

— Добре, полковник. А как ще се отнесете към това да разпратим вашата снимка, на която сте се прегърнали с мен, в «Лубянка», в Генералния щаб, на вашите контраразузнавачи? Аз съм популярен човек и работя в Пакистан легално. У вас ме познават добре като резидент на Ленгли. Как ще се отнесете към подобно предложение?

— Много добре. Никой няма да ви повярва — студено отговорих аз.

— Тъй, тъй! Значи няма да повярват… — лицемерно поклати глава Норман Плат. — Ами тогава да се опитаме да преминем към истинската работа.

Аз вътрешно се напрегнах, но на устните ми играеше лека полуусмивка — постигах го с голям труд. Норман продължаваше:

— Как ще се отнесе полковникът към предложението да ни сътрудничи?

— Отрицателно — отсякох аз.

— Е, не бива да се отговаря така бързо, без да сте помислили. Аз бих се съгласил на ваше място.

Да, положението ми не беше розово! От трън, та на глог. От потенциален търговец на оръжие — изведнъж предател на родината, с един замах. Ако подам пръст, цялата ми ръка ще лапнат в ЦРУ…

— Не ви съветвам да се отказвате, без да помислите. Ние ще подредим нещата в най-добрия вариант за вас. Имам предвид срещата ви със Селим ал Руниш. Неговата търговия не ни засяга. Искате да му продадете някой и друг танк — моля, защо пък не! Ние уважаваме страната му и отбранителните нужди на неговата пясъчна пустиня. Но ако искате да му предадете нещо по-сериозно, да речем — някои кодове на Генералния щаб, то по-добре е да поддържате връзка с нас…

— Нищо не се каня да предавам на тоя Руниш! Пък и къде е в края на краищата вашият митичен Корольов? — престорено избухнах аз.

— Тук, в Исламабад. Чака ви, господин полковник. — Норман учудено опули очи и дори свали очилата си. Кой знае защо повярвах на удивлението му.

И как да не му повярвам? Откъде можеше Норман да има толкова информация, ако не от Юрка Корольов?

— Всъщност кой е този Селим ал Руниш? — за всеки случай полюбопитствах аз.

— Селим ал Руниш е наш много добър приятел. Мога да кажа, че е мое добро приятелче, по-точно — приятел, така по-добре звучи на руски. Дори съм му гостувал. Има прекрасен замък в малко оазисче с палми, обкръжено от пясъци; мраморни басейни и четири жени, както е прието. Има отделна двуетажна къща за наложниците, които сменя всяка половин година — усмихваше се Норман Плат. — А вие сигурно се чудите откъде зная всичко това?

— Ще мога ли някога да се срещна с който и да е? Освен с моя адвокат, естествено. Ако не с Корольов, то поне с вашия Руниш?

— С господин Селим? Уви! Струва ми се, че вече няма да се срещнете — победоносно се усмихваше Норман. — Той ви чака, чака, но така и не ви дочака. Закъсняхте за срещата.

— Нали стърча при вас! — с омраза скръцнах аз.

— Точно така, седите при нас. И вашата задача е провалена, почти провалена… Ако, разбира се, не ви стигне благоразумието да се съгласите с предложението ми…

— Да сътруднича? — изръмжах аз. Норман Плат кимна в знак на съгласие. — Категорично отхвърлям!

— Повтарям ви — напразно. Но имате още време да помислите…

— Преди разстрела ли? — пошегувах се с моя черен хумор или пък казах истината? И аз не знаех?

— Е, защо пък преди разстрела? Вие още можете да потрябвате някому — усмихна се Норман. — Само казвам, че имате още известно време да помислите. Може би Юрий Корольов, също мой добър приятел, ще пожелае да ви убеди — многозначително добави той.

На лицето ми не трепна нито един мускул, когато каза «добър приятел».

— Ще се срещна ли с Корольов?

— Много скоро, господин полковник.

— Помолих ви да не употребявате думата «господин»! — избухнах аз.

— И ваш бивш приятел…