— Много важно. Свиквам редколегия, непременно ела. Ще обсъждаме специален материал… Засега не мога да ти кажа какъв, но трябва да присъстваш на всяка цена.
— Чакай, Таня, обясни ми по-ясно. Свързано ли е с твоя Васин?
— Ще разбереш всичко на редколегията. Приготвила съм такава бомба, че ще ахнеш? Чакам те…
— Свързано ли е с ГКЧП? — викнах аз, но в отговор в слушалката се чуха само кратки сигнали.
Комисията по делата на ГКЧП буксуваше. Разследването бавно, но сигурно вървеше към задънена улица. Изглежда, че причината за държавния преврат не интересуваше вече никого. Дори президентският екип, доволен от лесната победа на демокрацията, се отнесе прекалено индиферентно към изводите на комисията…
Интересно каква ли бомба е подготвила Татяна? Трябва непременно да отида в редакцията, независимо от всякакви телефонни обаждания. А той отново дрънчеше.
— Е, старче, добре си поспиваш — чух веселия глас на Грязнов.
— Здрасти, Слава. Погледна ли си поне часовника.
— Щастливите не гледат часовника си. А аз си имам малък повод за радост! Намерих мерцедеса на онзи Самохин. — Грязнов доволен захихика в слушалката. И добави сериозно: — Оставил е колата в „Шереметиево“.
— Ти да не звъниш от летището?
— Саша, ама ти си наивен като дете — каза Грязнов. — Звъня ти от станцията на метрото „Шереметиево“. Тук има нещо като малък паркинг и той е оставил своя мерцедес под охрана. Само че Самохин не е собственик на тази кола!
— Става интересно!
— Самохин кара колата, но тя е на някаква фирма „ГОТТ“. Фирмата търгува с автомобили втора ръка. Този мерцедес е бил докаран наскоро от Германия, в деня на убийството са го откраднали. Това е всичко, което успях да науча засега.
— Каква роля е играл във фирмата Самохин? Странно съвпадение — крадат колата на фирмата, а на другия ден неин сътрудник се взривява.
— Не бързай. Всичко ще изясним. Чакам те на оперативка при Романова.
— А, не, Вячеслав. Трябва да съм на редколегия в редакцията на „Нова Русия“.
— Ще те чакам, като се освободиш. Саша, чувствам, че лаврите на Джон льо Каре не ти дават да мигнеш. Съвсем си се увлякъл по литературата! Довиждане. Ще чакам в кабинета си новоизгряващия драскач! — И Слава затвори телефона.
Ето че утрото започна…
3.
Татяна Холод
Вкъщи Татяна Холод още веднъж прегледа снимките, получени от архива на Смоленското специално поделение по време на последната командировка.
На снимките спецназовците бяха с маски и маскировъчно облекло и се криеха из блатото, тренираха ръкопашен бой, стреляха със снайперска винтовка със заглушител. Качеството на снимките беше прекрасно.
Другите снимки бяха по-лоши, но пък на тях можеха да се видят остригани нула номер младежи на различна възраст. Един от тях беше ограден на снимката с маркер в кръгче и до него имаше въпросителен знак.
Татяна подреди фотосите в една купчинка и внимателно ги напъха в голям жълт плик от плътна хартия. Пликът сложи в картонена папка, на чиято корица с големи букви беше написано на ръка „МО ГРУ“ (Министерство на отбраната, Главно разузнавателно управление). Папката прибра в писалището.
Придърпа телефона към себе си и запали цигара. Когато я свързаха, чу познатия глас на своята младичка секретарка:
— „Нова Русия“. Слушам ви.
— Дина, аз съм Холод.
— Да, Татяна Михайловна? — отзова се Дина.
— На всички ли позвъни?
— Не още. Останаха Борис Александров и Дамскер.
— Не звъни на Александров. Аз предупредих следователя Турецки. Други някакви новини?
— Няма.
— Добре. Ще бъда там в единайсет и половина.
Татяна затвори телефона.
Мъжете, които седяха в микробусчето „РАФ“ недалече от блока на Холод, чуха последната й фраза и се напрегнаха. Тези двамата се занимаваха с външното следене и прослушване на всичко, което ставаше в Татяниния апартамент. Върху стойката, закрепена към седалката на микробуса, беше монтирана електронна апаратура и се въртяха два магнетофона.
— Хайде! — заповяда единият, кимвайки към телефонната слушалка. Другият започна да натиска бутоните на апарата, който приличаше на телефон…
Телефонът отново иззвъня. Татяна вдигна слушалката.
— Дрезден. Казан. Двайсет и осем, двайсет и пет Б. Хикс деветстотин и единайсет, както винаги — произнесе мъжки глас и връзката веднага прекъсна.